Галерия

1

Нов списък с мерки, с които твърди, че ще може да събере между 4,7 и 6,1 милиарда евро изпрати гръцкото правителство до представители на кредиторите в Брюксел. В допълнение Атина смята, че с прилагането им ще може да постигне първичен излишък от 3,9 на сто, пости с цял процент повече от предвидения в меморандума за финансова помощ.

Мерките включват увеличение на данъците, увеличение на цените на билетите за посещения в музеи и археологически обекти, пълен достъп на данъчните служби в данъчните и банковите профили на гражданите и преустановяване на плащанията в брой към държавни институции. Всички граждани ще бъдат задължени да плащат сметките си с кредитни или дебитни карти.

В същото време гръцкото правителство възнамерява да възстанови 13-та пенсия за определени категории пенсионери и колективните трудови договори. Предвижда се също постепенно увеличение на минималната заплата, докато за приватизациите се посочва, че намерението е да няма обща правна рамка и всяка да се разглежда по отделно.

Заслужава да се отбележи, че списъкът с мерките не бе оповестен от гръцкия кабинет, а от британското финансово издание Financial Times. До момента Атина нито потвърждава, нито отрича, че това са нейните предложения за реформи към кредиторите.

Конкретните мерки трябва да бъдат приети и одобрени от Брюкселската група (по-рано известна като надзорна тройка), за да може Гърция да получи някакво финансиране през следващите дни и във всички случаи преди 9 април, когато страната трябва да изплати част от заема си към Международния валутен фонд в размер на 458 милиона евро.

По-рано днес финансовият министър Янис Варуфакис заяви, че правителството преговаря „до кръв” в една изключително тежка атмосфера. Той каза, че кредиторите прилагат „задушаващ натиск”, за да принудят гръцкия кабинет да приеме и приложи „катастрофални политики”, на който гръцките преговарящи се противопоставят с „голяма борба”.

Същевременно Варуфакис косвено потвърди, че представените от Financial Times мерки действително са предложените от кабинета, като определи като „удари под кръста” изтичането на информацията към международни медии, въпреки наложения в преговорите „режим на конфиденциалност”. Той подчерта, че тези изтичания не подкопават само Гърция, но и цяла Европа.

Според гръцкия журналист Костас Ступас сред опозиционните партии и медиите се шири мнението, че правителството вече е постигнало споразумение с кредиторите и то от време. То обаче забавя представянето, гласуването в парламента и приложението му, защото преди това трябва да постави под контрол вътрешнопартийната опозиция и да подготви обществото за него.

Показателни за настроенията в СИРИЗА по отношение на споразумението, което кабинетът подписа на 20-ти февруари и с него пое ангажименти да приложи реформи са изявленията на председателката на парламента Зои Констандопулу.

В коментар за хода на преговорите с кредиторите тя заяви: „Някои се опитват да не позволят на правителството да приложи своята програма”, а за споразумението от 20-ти февруари посочи: „В него има и промени относно прилаганата доскоро политика, но има и други проблемни неща”.

На въпроса дали при проблем с ликвидността би предпочела прилагането на спиране на плащанията към кредиторите Констандопулу отговори, че приоритет за правителството е оцеляването на гражданите, а не изпълнението на волята на онези, „които искат да убием обществото”.

Според нея геополитическата позиция на Гърция ѝ дава точки в преговорите. Паралелно с това обаче тя посочи, че може да се спори около това доколко гърците са спечелили от влизането на страната в Еврозоната. „Не съм готова да загубя нито един човек за дадена валута”, бе отговорът на Констандопулу на въпроса дали за нея еврото е фетиш.