Галерия

1

 Според гръцката полиция, както и според разкрития на иманяри, директор на банка от Солун, който е починал преди 2 години е бил един от главните организатори на незаконния пазар  на антични предмети близо до надгробната могила Каста в Амфиполи. Банковият директор на клон,близо до улица Егнатия, е бил  „невидимият” човек, който посещавал редовно Амфиполи и купувал ценни  антични предмети, които идвали от нелегални разкопки в района, за неговата лична колекция, както и за други купувачи.

Делото от 1966

Вестник Вима разкрива нова информация за иманярската група в Амфиполи, която е разследвана за възможна връзка с незаконните разкопки на надгробната могила, проучвана през  последните седмици от археолозите.

Според тази информация централна роля в трафика на артефакти са имали 4-5 души, поддържали връзка и осъществявали незаконни сделки с около 25-30 иманяри в Амфиполи и района. Те са продавали предметите в Гърция и чужбина.

Едно от главните лица в групата е бил генерал от гръцката полиция, служил преди в Северна Гърция и поддържал контакти с политици. Показателно за връзките на  представители на правоохранителните органи с иманярите в района на Амфиполи е дело, образувано през 1966, в което са замесени 10 души, между които 5 действащи и пенсионирани служители на жандармерията. Обвиняеми по делото са били иманярите от същия регион, но също така и режисьор от Атина.

Постоянен  посредник

Както се вижда обаче, постоянен посредник  в измъкването на антики от Амфиполи е гореспоменатият  управител на банка, който имал чести контакти с иманяри от региона, сред тях и бивш общински служител. Единственият път, в който въпросното лице се споменава от полицейското разследване и се определя ролята  му  е записан в преписка, изготвена от полицията в началото на 1980. Тогава е имало показания на полицаи, както и на иманяри, че той е получателят на откраднати  антики от Амфиполи. Но той е отрекъл обвиненията и  е твърдял, че се интересува като обикновен колекционер, и не е последвало съдебно преследване. Обаче има сведения, че той в продължение на десетилетия се е занимавал с незаконна търговия на артефакти от  Амфиполи.

Златният венец на Гети

Най-известният случай на иманярство в района е този на златния венец, открит при незаконни разкопки през 1993-94 в района на Амфиполи, който достига до Музея Гети с  намесата на иманярите Нино Савока, Робин Саймс, Джанфранко Бесина и със замесването на 4 гръцки посредници. Златният македонски венец е открит от земеделец в района на Амфиполи, той се снимал с него, за да го рекламира пред иманярите.

В образуваната преписка по случая се споменава и едно лице под името Бабис Апостолу, който е живеел на Егнатия, без никога да успеят да го идентифицират. Сега се проучва отново кой е бил и дали е свързан с банковия директор от Солун.

Както заяви за Вима бившият председател на Адвокатското дружество на Солун Димитрис Гаруфас, който се е занимавал с иманярството в Амфиполи, „за да се ограничи този феномен държавните органи трябва да предприемат 3 важни действия. Първо, да има информационни семинари в училищата, второ, да се съставят комисии по места с участието на представители на службите по античните предмети, юристи и други, за информиране на жителите, и трето, държавата да дава в кратък срок символичен хонорар за предаването на антични предмети. Нещо, което не се случва напоследък”.