Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Защо в Гърция е скъпо?

05 Декември 2010 / 15:12:55  Виктория Миндова
2535 прочитания

Неочаквани и дори удивителни се оказаха поредицата от различни данъци, такси и наложени вноски към продукти и услуги, които гърците ползват всеки ден. Допълнителната данъчна тежест от тях, обаче не помага за по-доброто им качество, а само товари и без това завишените (спрямо производителността на страната) цени и намалява допълнително конкурентостта на местната икономика. След като гръцкото правителство и тройката от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия се съгласиха, че Гърция има нужда от финансово и административно преструктуриране, на повърхността изскочиха   най-неподозирани данъци и такси удържани с години.

Билетите за фериботите и други типове пътнически морски транспорт в Гърция са натоварени с 14,5% допълнителни такси (извън наложеното ДДС). Пътниците  плащат сума, която не включва само цената на транспорта във всяка дестинация в страната, но и един куп други услуги за ясни и неясни институции, организации и фондове.

Три процента от сумата отиват за сметка на „Крайбрежен транспорт”. 6,5% отиват за застраховка на пътниците и транспортираните превозни средства към пенсионен фонд на морския флот по Закон 2575/1998 (Държавен вестник). Проблемът е, че тяхното застраховане е определено и задължително наложено от друг закон, който прави 6,5-те процента излишни. Други 5% от цената на билета отиват за ползване на пристанищата при качване и слизане от корабите. Таксата за загубени ползи пък е в размер от четири до осем на сто от цената на билета за морски транспорт и важи за камиони до и над пет тона. Тя се налага на остров Крит, защото транспорта на острова няма възможности за развитие на дейност, както конкурентите им в континентална Гърция. Според закон 3170/1955 година, който все още продължава да действа, се удържат осем процента за пенсионния фонд на морския флот от приходите на държавните пристанища за професии, които вече не съществуват.

Цената за краен потребител на спедиторските компании се товари с 80,1% допълнителни такси над основната цена, като основната част от тези пари отиват в касата на Комисията за надзор на сухоземния транспорт в Гърция. Бизнес кръговете в страната настояват с либерализирането на транспортния пазар, да се премахне поетапно допълнителната такса, като всяка година в следващите пет се намалява с 20%. Цената на всяка бутилка газ за битови нужди е натоварена с осем на сто, които отиват за Министерството на икономиката и регионалното развитие, без пояснение защо?

Почти обидно се стори откритието, че според член 12 на закон 1080/1980 година от всяка продадена бира в Гърция 3% отиват за Организацията за местно самоуправление, в която влизат всички общини и кметства в страната. Същите тези кметства, които в по-голямата си част днес или са фалирали, или са на ръба на фалита поради лошо управление и необичайно големи разходи. Освен акциза върху бирата и таксата за общините, има и втора такса върху малца, която се плаща по закон 2963 от 1922 година и би трябвало да отива за осигуровките на земеделските работници. Други два процента влизат в касата на общините от публикуването на реклами и развиването на рекламна дейност. Още 20% (за печатните медии) и 21,5% (за електронните) се удържат като рекламен данък, който се начислява върху брутната сума на рекламната услуга, а отделно се плаща ДДС от 11%, а след около месец ще стане 13%.

Хартията и печатарските услуги също могат да се похвалят с допълнителни такси, които увеличават крайната цена, без да става абсолютно ясно, къде отиват парите от тях. 2% се налагат допълнително върху първоначалната стойност за производството и продажбата на хартия, картон и целулоза. Друг половин евроцент се плаща на всеки продаден вестник и два евроцента за всяко списание отиват в Касата на печатарите и работещите в печатарските предприятия. Проблемът е, че след последните промени малки и големи социално-осигурителни органи ще бъдат слети в едно общо тяло. След преглеждане на активите на обществените организации, реформата в социално-осигурителната система се оказа неизбежна, защото независимо от постоянните вноски от такси и налагания, касите по сектори в икономиката са или празни, или отбелязват огромни дефицити.

Един процент от годишния оборот на всички компании, които се занимават с дистрибуция на горива отива за Фонд за допълнително осигуряване на служителите от сектора. Приход от 1,2% приспаднат преди данъчно облагане, отива в Сметка за финансиране фирми за търговия с горива в проблемни райони на страната.

0,5% се добавя над цената на всички внасяни в Гърция стоки, само защото са чужди. Събраната сума се разпределя между солунския и атинския държавни университети, а друга е предназначена за насърчаването на износа на гръцки продукти в чужбина, без да се определя конкретна организация за това. И докато държавните училища са безплатни и достъпни от всички, учебните такси в частните училища и за частните уроци се товарят с 0,5% допълнителна такса, сумата от която отива за заплати на синдикалистите в Камарата на педагозите в частния сектор.

Списъкът с такси и наложения върху стоки и услуги продължава безкрайно: 2% върху цената на цимента за специалната допълнителна каса на работниците в циментовата индустрия; 0,016 евроцента върху всяко кило брашно, също за касата за допълнително пенсионно осигуряване в сектора. Основната осигурителна каса на селскостопанските работници се пълни всяка година и от допълнителните такси, като 3% върху продажната цена на растителни продукти и 0,5% от цената на продукти от животински произход,  рибарство и аквакултури.

Категории: ИкономикаПазари данъци такси скъпотия Гърция
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus