Галерия

1

С преместване на бизнеса си в чужбина „отговарят” гръцките предприемачи на безразличието на правителството и по-специално на незаинтересоваността на финансовото министерство да бъде изработена ясна и стабилна рамка за функционирането на бизнеса в страната.

Инстинкт за оцеляване

Преживявайки шестата поредна година на рецесия и бездействие на правителството големите бизнес компании следват вече своя инстинкт за оцеляване, принудени да емигрират.

От това изнасяне в чужбина, което за бизнеса е вече въпрос на живот и смърт, личи неспособността на управляващите да обърнат негативните тенденции.

Решението на „Виохалко” да премести седалището си в Белгия може за журналистите да бе новина, дошла като гръм от ясно небе, но за никого от познавачите на бизнес процесите това не бе изненада. Преди няколко дни Съюзът на предприемачите и индустриалците също би тревога заради рисковете, които крие прилаганата политика по отношение на предприятието.

Решението не изненада обаче правителството, и още по-малко ресорния министър на регионалното развитие Костис Хадзидакис, който вчера в изявление за телевизионен канал коментира, че „това не е приятно развитие на нещата, но все пак не е и катастрофа”.

Той дори изрази задоволството си от факта, че компанията е решила да не изнася производствената си дейност от страната, а що се отнася до вероятността да напусне и Фондовата борса, министърът заяви, че този въпрос е от компетенцията на финансовото министерство.

Конкретното изявление на министъра на развитието формално погледнато не представлява проблем. На практика обаче е огромен проблем, защото доказва, че дори в този момент, когато производствените сили и цялото общество полагат огромни усилия за възстановяване на икономиката, правителството и отделните му министерства се движат в рамките на протокола. Няма връзка по същество между ресорните министерства и дори самият премиер не прави никакви усилия за координиране на тяхната дейност.

Следва да се отбележи, че министър-председателят е посетил министерството на развитието за последен път на 9 януари, когато бе заявил «веднъж в месеца ще ме виждате тук». Последва още едно посещение на 8 март, когато се срещна с млади предприемачи.

Що се отнася до ръководителите на съответните министерства – министъра на финансите Янис Стурнарас и на развитието Костис Хадзидакис – официално те никога не са се срещали, въпреки че офисите им се намират в една и съща сграда на площад „Синтагма”.

Опростяването на процедурите са бави

Един от основните проблеми пред бизнеса днес са сложните процедури по издаване на лицензи. Въпреки че тези констатации съществуват от години, нито един проблем не е решен.

Преди няколко дни министърът на развитието обяви намеренията си да предложи нова законодателна рамка, с помощта на която ще се опрости процедурата по издаване на лицензи.

За да бъде приложена една такава рамка обаче, и то ако се съгласят и останалите министерства, ще са необходими минимум две години.

В същото време министерството на развитието в сътрудничество със Световната банка и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие са констатирали  500 пречки от всякакво естество, които спъват бизнеса.

От констатациите до преодоляването на проблема обаче има дълъг път, факт, който поставя под съмнение стартирането на процедурата за справянето с трудностите.

«Бавна смърт» заради липсата на ликвидност

Липсата на финансиране от страна на банките води до изнасянето на големите компании от Гърция и „бавната смърт” на фирмите, оставащи в страната. Дори жизнеспособни компании биват лишавани от ликвидност, тъй като банковата система и преди и след рекапитализирането изглежда неспособна да изпълнява своята роля във финансирането на икономиката. Показателен е фактът, че през първите седем месеца на тази година отрицателният поток на финансиране надхвърли 3,5 млрд. евро.

След рекапитализирането очакванията за финансиране на реалната икономика се отдалечават, като банковата система се оправдава със собствения си „финансов вакуум” от 60 млрд. евро поради намаляването на депозитите и неспособността си да се финансира от международните пазари. Дори и европейските програми, при които е необходимо съдействието на банките, остават почти неактивни, и не позволяват разтоварването на пазара.

Възстановяването на финансирането се свързва с укрепването на депозитната база и намаляването на лошите кредити, процеси, които са взаимно свързани с възстановяването на икономиката, а то от своя страна предполага подкрепа от страна на банките. Става въпрос за един омагьосан кръг, който продължава да съществува и в настоящия период, когато оценката на BlackRock и натискът за преструктуриране водят до свиване на дейността, вместо до необходимата подкрепа на пазара.

Нетният поток на финансиране е отрицателен още от 2011 с 8,1 млрд. евро спрямо положителния през 2010 (с едва 50 млн. евро), стойности, които отразяват продължителното задушаване на икономиката. Недостатъчното финансиране обаче не е единственият проблем. Стойността на финансирането също е такава, че прави почти невъзможно получаването на кредит, принуждавайки компаниите, които имат възможност, да търсят достъп до международните пазари.