Заради забавянето на 6-ия транш, който трябваше да бъде отпуснат в средата на септември, но бе отложен за началото на ноември, държавните служби са “замразили” повечето плащания, за да осигурят необходимите средства за заплати и пенсии.
Повторението на представлението, което се играе тези дни с плащанията на държавата е много вероятно да се случи и през следващата година.
Поради липсата на ликвидност държавата е натрупала цяла “планина” от просрочени задължения, които, както става ясно от последните данни, надхвърлят 6,5 млрд. евро.
Съгласно разпоредбите на Тройката, тези задължения трябва да бъдат сведени до нула през 2012 г., изискване, което носи нови главоболия за икономическия екип.
Гръцката страна се опитва да се договори с Тройката тези задължения да бъдат погасени веднага след отпускането на първия транш от новия спасителен план, възлизащ на 20 млрд. евро, съгласно решенията от Срещата на върха на 21 юли.
Министерството на финансите се нуждае от 2 млрд. евро през следващата седмица, за да погаси полиците, чийто падеж настъпва сега, а 8 млрд. евро ще са необходими за погасяването на краткосрочните полици, изтичащи през декември.Агенцията за управление на държавния дълг планира за вторник, 18 октомври, пласирането чрез търг на тримесечни облигации на стойност 1,25 млрд. евро. На практика обаче, с неконкурентните оферти на стойност 750 млн. евро, сумата, която ще бъде събрана ще достигне 2 млрд. евро.
С тези средства ще бъдат рефинансирани падежите на тримесечните полици, емитирани миналия юли на стойност 2 млрд. евро. Като се имат предвид оскъдните финансови ресурси на държавата, сценарият ще е кошмарен в случай, че не бъде покрита емитираната сума. Изплащането на 6-ия транш от 8 млрд. евро все още се бави, а наличните средства, “достатъчни до средата на ноември” според правителството, не могат да покрият задълженията за погасяване на облигациите, а само текущите задължения за плащания на държавата.
Особено притискаща е необходимостта от рефинансиране на краткосрочни ценни книжа и през двата месеца ноември и декември, тъй като тогава настъпва падежът на краткосрочни полици на стойност 8 млрд. евро, или по 4 млрд. евро на месец.
От министерството на финансите очакват решенията на предстоящата среща на върха, която ще се проведе следващия уикенд, на която ще се реши как точно да бъдат преразгледани решенията от 21 юли, и с колко да бъдат окастрени гръцките облигации, като всички предвиждат, че процентът ще бъде по-висок от договорения 21%.
Също така кредитирането през последните два месеца на годината ще бъде улеснено от отпускането на 6-ия транш, което се очаква да стане в началото на ноември, след като гръцкият парламент гласува спорния законопроект и бюджета за 2012 г.
Във всеки случай тази година държавата е взела на заем сумата от 29,8 млрд. евро под формата на тримесечни и шестмесечни полици.
Общо през тази година ще бъдат емитирани полици на стойност 40 млрд. евро, което представлява абсолютен рекорд.
Същевременно министерството на финансите се стреми към създаването на първичен излишък от януари 2012 г., за да избегне провал през следващата година. Т. е. да гарантира, че е в състояние да покрие всички държавни разходи и главно, че може да плаща заплати и пенсии.
Трябва да се подчертае, че независимо от окончателния процент на “окастрянето”, който ще бъде договорен в еврозоната, смята се за сигурно, че общото решение за Гърция ще има за основен принцип следното - “партньорите поемат обслужването дълга, а гръцкото правителство се справя с дефицита”.
На практика това означава, че посредством заеми от еврозоната и Международния валутен фонд, но и с участието на частния сектор (PSI), се покриват падежите на облигации и разходите по лихвите. В същото време гръцкото правителство се приканва да създаде първичен излишък през 2012 г., така че направо от данъчните и други приходи да се покриват първичните разходи в бюджета (заплати, пенсии, финансиране на институции, оперативни – потребителски разходи).
Не е случайно, че след натиск от страна на Тройката, параметрите на бюджет 2012 г. бяха променени, и бе поставена цел за създаване на първичен излишък в размер на 3,2 млрд. евро вместо 1 млрд. евро, което беше първоначалното изискване в Средносрочната програма. Създаването на първичен излишък, според финансовия министър Евангелос Венизелос, е най-критичният параметър в новия бюджет.
От една страна обаче, никога, поне през последните 10 години, не са били постигани фискалните цели при изпълнението на бюджета, а от друга страна, като се има предвид, че на настоящия етап способността на гражданите да плащат допълнителни данъци е нулева, съмнително е дали допълнителните мерки за събиране на данъци ще осигурят предварително изчислените приходи. Затова и както подчертават икономически анализатори, вероятността от вътрешно прекратяване на плащанията е особено повишена през 2012 г.
Показателен е фактът, че по време на кризата, отклоненията от целите винаги са били много големи, дори и при стриктния мониторинг на Тройката.
Отклонението
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
