Галерия

1

Докато лихвите по гръцките облигации спадат до под 8%, зад кулисите се води истинска война между Атина и нейните кредитори със залог завръщането на страната на международните пазари и използването на капиталите от Фонда за финансова стабилност, които ще останат след рекапитализацията на банките.

Този висящ въпрос е причина да се бави съобщението за резултатите от стрес-тестовете, което бе предвидено за края на декември, но бе отложено с около месец, за да може да бъде постигнато споразумение с надзорната тройка.

Правителството очаква, че с капиталите, които ще останат от рекапитализацията на банките, през 2014-2015 ще покрие поне част от финансовата дупка в хазната. Затова то се стреми стрес-тестовете да се осъществят по такъв начин, че да се ограничат колкото е възможно допълнителните капиталови нужди на кредитните институции. Едно от основните изисквания, които правителството поставя е показателят core tier I да се фиксира на 8%, колкото е и за останалите банки в еврозоната, вместо 9%, който е в сила за гръцките банки. Само от това капиталовите нужди на гръцките банки ще се намалят с около 2,5 милиарда евро. Също така, правителството иска в капиталите на банките да бъдат включени отложените данъчни приходи в цял размер, както се случи с испанските и италианските банки, вместо да бъдат включени само 20% от тях, както се прилага при гръцките банки.

Това би намалило с още 3 милиарда евро капиталовите нужди на гръцките финансово-кредитни институции. Правителството планира финансовата дупка, изчислена на 14 - 15 милиарда евро, да бъде запълнена през периода 2014-2015 както следва:

1. С 3 милиарда евро чрез намаляването на лихвите по кредитите на публичния сектор.

2. С 4 милиарда евро чрез „рециклирането“ на облигациите, които бяха емитирани през 2008 за рекапитализацията на банките, и чийто падеж е през 2014. Вместо да бъдат платени тези облигации могат да бъдат заменени с нови.

3. Чрез използването на капиталите от Фонда за финансова стабилност.

4. Чрез излизане на международните пазари с ограничено количество краткосрочни облигации.

По този начин гръцкото правителство се надява да избегне трети пакет с икономическа помощ, който би бил придружен задължително от нов меморандум.

Въпреки това, според източници, близки до преговорите, кредиторите начело с Европейската централна банка, не са съгласни капиталите от Фонда за финансова стабилност да бъдат използвани с друга цел освен рекапитализацията на банките. Представителите на кредиторите имат по-скоро негативно мнение и за намаляването на показателя core tier I, както и по въпроса с отложените данъчни приходи. Европейската централна банка отхвърля също така и „рециклирането“ на облигациите от 2008.

И накрая, тройката все още не е одобрила законопроекта за новото увеличение на капитала на банките, изпратен на кредиторите от финансовото министерство. Той съдържа регулации, улесняващи участието на частни лица в увеличаването на акционерния капитал на Eurobank, както и продажбата на банкови акции от Фонда за финансова стабилност. Освен това се смята, че ще бъдат придвижени регулации за по-бързото постепенно отдръпване на Фонда за финансова стабилност от акционерния капитал на останалите три банки – Националната банка на Гърция, Банка Пиреос и Alpha Bank.

Съгласно съществуващото законодателство, Фондът не може да продава акциите, които притежава преди изтичането на период от три години, като през това време се задължава да ги предоставя само на притежатели на варанти, емитирани в рамките на последната рекапитализация и то при условие, че последните няма да упражнят съответното право, а именно да ги продадат.

Този факт създава сериозни пречки за по-бързото освобождаване на публичния сектор от банките.

Едно решение, което вече е обсъждано, предвижда Фондът за финансова стабилност да отправи публични предложения за придобиването на варантите в обръщение преди изтичането на тригодишния срок и впоследствие да извърши продажбата на акциите, които те представляват, на статегически инвеститори.

Представители на правителството смятат, че позицията на тройката не е продиктувана само от необходимостта да съществува буфер в случай, че банките в даден момент се нуждаят от допълнителни капитали. Те смятат, че някои страни в еврозоната, сред които и Германия, предпочитат Гърция да остане в режим на строг надзор, посредством нов пакет с финансова помощ и съответно нов меморандум. В подкрепа на това твърдение те припомнят изявленията на германския финансов министър Волфганг Шойбле и на висши функционери на Германските социалдемократи относно отпускането на нов пакет с икономическа помощ за Гърция.