Галерия

3

2

1

Друг ефект от умножението на данъците в Гърция е и повишаването на рецесията. Финансовите експерти оценяват, че повечето и по-високи данъци струват много по-скъпо на гръцката икономика от съкращението на разходите. Те задълбочават рецесията и обезсилват положените до момента усилия. Пълното разминаване на поставените цели с изпълнението на задълженията по Меморандума за финансова помощ ще изчерпи съвсем скоро търпението на Европа.

   „Политическият свят доказва, че не може да осъзнае сериозността на ситуацията. Докато правителството не може да събере смелостта да затворите безполезни държавни предприятия и институции и да предприеме сериозни мерки, то е сигурно, че Гърция върви към фалит и излизане от еврозоната” е мнението на икономистът Миранда Ксафа, която е бивш висш служител на Международния валутен фонд. Тя е категорична, че докато банките в еврозоната укрепват капиталите си и стават по-силни, а гръцкото правителство продължава да нехайства за най-важните мерки в оздравителната програма, Гърция клони неизбежно към драхмата.

Единственият път според Ксафа Гърция да възвърне доверието на институции в Европа и Международния валутен фонд е незабавното закриване на поне едно публично предприятия, което не е доходоносно и доказано товари държавния бюджет. Тя даде пример с държавните железници, които имат дефицит от 10 милиарда евро и въпреки това продължават да функционират. „За да убедим тройката да даде одобрение за шестия транш от помощта, трябва да затворим поне едно публично предприятие каро железниците (ОСЕ) и да уволним седем хилядите му служители. Прехвърлянето им на други позиции няма да намали разходите в бюджета”. Миранда Ксафа е категорична, че уволнението на 100 хиляди ненужни държавни служители ще струват много по-малко на гръцкия бюджет от новите по-високи данъци и извънредни такси.

   Разходната част на бюджета остава почти непокътната с изключение на намалението на пенсиите и социалните осигуровки. Ксафа посочва, че те заемат само 30% от разходите в публичния дефицит и тяхното намаляване не може да се смята за приоритет. Преструктурирането на разходите трябва да дойде от останалите 70%, които се поглъщат главно от държавната администрация.