Галерия

3

2

1

За първи път представителите на надзорната тройка от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд напускат Атина без да постигнат съгласие с правителството на Георгиос Папандреу. Както GRReporter вече писа дефицитът в държавния бюджет вместо да намалява се увеличава, и то значително. Не е възможно да се постигне целта от дефицит от 7,5 на сто, както е залегнало в Меморандума за финансова помощ. Гръцкият дефицит за 2011 ще се оформи около 10 на сто, т.е. с над два процента повече от желаното. Единият от двата процента експертите на тройката са склонни да приемат, че се дължи на по-дълбоката от очакваното рецесия в Гърция. Другият процент обаче според тях се дължи на несвършената работа от страна на социалистическото правителство и на факта, че всички реформи остават на хартия и не се прилагат на практика.

Затова те настояват правителството да предприеме икономии и съкращаване на разхищенията за 2,5 милиарда евро. Нещо, с което категорично не е бил съгласен финансовият министър Евангелос Венизелос. Той позвънил по телефона на премиера Георгиос Папандреу, който е в Париж за международната конференция за Либия и Папандреу се разпоредил да не се ангажират с допълнителни мерки. Така на представителите на надзорната тройка с ръководител Пол Томсън от Международния валутен фонд не останало нищо друго освен да прекъснат мисията си и да се обърнат към финансовите министри от еврозоната.
    Експертите пристигнаха в Атина в понеделник, за да оценят напредъка на Гърция по прилагането на реформите и да дадат зелена светлина за изплащането на шестия транш от финансовата помощ за закъсалата средиземноморска икономика. След прекъсването на мисията им изплащането на очакваната сума от 8 милиарда евро от заема може да стане само с политическо решение на финансовите министри от еврозоната.

   Безпрецедентното оттегляне на тройката бе предшествано от продължителни разговори с Евангелос Венизелос, който започнаха в ранната вчерашна утирн и продължиха до среднощните часове с малка почивка по обяд. Раздразнението на експертите освен от преговорите по натъкмяването на дефицита, така че да изглежда по-малко безсрамен, било предизвикано и от голямото закъснение на процедурите за приватизация, които на практика са само на хартия. Третият повод за недоволството на Пол Томсън, Клаус Мазух и Матиас Морз е ограничената данъчна база, при която на практика данъците се изсмукват от едни и същи социални групи, а големите нарушители остават ненаказани.

Друг ефект от умножението на данъците в Гърция е и повишаването на рецесията. Финансовите експерти оценяват, че повечето и по-високи данъци струват много по-скъпо на гръцката икономика от съкращението на разходите. Те задълбочават рецесията и обезсилват положените до момента усилия. Пълното разминаване на поставените цели с изпълнението на задълженията по Меморандума за финансова помощ ще изчерпи съвсем скоро търпението на Европа.

   „Политическият свят доказва, че не може да осъзнае сериозността на ситуацията. Докато правителството не може да събере смелостта да затворите безполезни държавни предприятия и институции и да предприеме сериозни мерки, то е сигурно, че Гърция върви към фалит и излизане от еврозоната” е мнението на икономистът Миранда Ксафа, която е бивш висш служител на Международния валутен фонд. Тя е категорична, че докато банките в еврозоната укрепват капиталите си и стават по-силни, а гръцкото правителство продължава да нехайства за най-важните мерки в оздравителната програма, Гърция клони неизбежно към драхмата.

Единственият път според Ксафа Гърция да възвърне доверието на институции в Европа и Международния валутен фонд е незабавното закриване на поне едно публично предприятия, което не е доходоносно и доказано товари държавния бюджет. Тя даде пример с държавните железници, които имат дефицит от 10 милиарда евро и въпреки това продължават да функционират. „За да убедим тройката да даде одобрение за шестия транш от помощта, трябва да затворим поне едно публично предприятие каро железниците (ОСЕ) и да уволним седем хилядите му служители. Прехвърлянето им на други позиции няма да намали разходите в бюджета”. Миранда Ксафа е категорична, че уволнението на 100 хиляди ненужни държавни служители ще струват много по-малко на гръцкия бюджет от новите по-високи данъци и извънредни такси.

   Разходната част на бюджета остава почти непокътната с изключение на намалението на пенсиите и социалните осигуровки. Ксафа посочва, че те заемат само 30% от разходите в публичния дефицит и тяхното намаляване не може да се смята за приоритет. Преструктурирането на разходите трябва да дойде от останалите 70%, които се поглъщат главно от държавната администрация.