Галерия

3

2

1

Пълно и безусловно съгласие с американските действия против унищожението на касетъчните бомби, които се смятат за „убиец № 1 на цивилното население” е проявило гръцкото правителство по време на преговорите за Конвенцията по касетъчни боеприпаси в Осло през 2007-2008. От телеграмите, изпратени от американското посолство в Атина става ясно, че поне година и половина преди подписването на конвенцията от страните, които подкрепят забраната са производство, превоз и складиране на касетъчни боеприпаси Гърция е убеждавала Вашингтон, че се намира на негова страна.

САЩ и Гърция са две от 17-те страни в света, които произвеждат такива боеприпаси. В същото време 108 страни, от които 33 европейски са подписали конвенцията за тяхното унищожение. Между тях се намират Германия, Франция, Великобритания, Кипър, Япония и много други, но не и Гърция. През март 2007, когато начело на министерството на външните работи бе Дора Бакояни и на военното ведомство Евангелос Меймаракис гръцки дипломат е убеждавал американците, че Гърция подкрепя тяхната позиция. Според секретната телеграма 07 Athens 441 той дори е изразил своето „учудване и разочарование” за поведението на страни като Франция, Япония и Великобритания, които въпреки че първоначално са изразили своето несъгласие въпросът да бъде разгледан извън рамката на Конвенцията за забрани или ограничения върху използването на отделни конвенционални оръжия, в крайна сметка са подписали финалните документи на първата среща за касетъчните боеприпаси в Осло месец по-рано.

Според телеграма 07 Athens 1076 през май 2007 същият дипломат е заявил, че позицията на гръцкото военно министерство е „възможно най-близко до тази на САЩ”. Освен това подчертал, че страната е била поканена за участие в срещата за касетъчните бомби в Лима, защото организаторите са искали да имат колкото се може по-голям брой участници, а не заради гръцката позиция, която била „ в пълен разрез с тази на Норвегия”.

Следващата среща на гръцкия дипломат с американски представители се е състояла през декември 2007 малко след срещата във Виена, проведена в рамките на Процеса в Осло. В телеграма 07 Athens 2347 се упоменава, че Гърция е заявила нежеланието си да участва в други срещи и е „напълно обвързана” в преговорите за касетъчните боеприпаси в рамките на Конвенцията за забрани или ограничения върху използването на отделни конвенционални оръжия. „Паралелно с това Гърция споделя безпокойството на САЩ, че някои от обсъжданите в Процеса в Осло разпоредби биха могли да имат значителни последствия върху военното сътрудничество между страните, които са съгласни с конкретните условия за касетъчните муниции и онези, които са против”.

„Ние сме с вас” заявил гръцкият дипломат и призовал служителите на американското посолство да уведомяват своевременно гръцките си колеги и най-вече посланика на Атина в Женева за безпокойството и действията на САЩ по темата.

По същото време Европейският съюз изразил желанието си да бъде подписана конвенция за касетъчните бомби „възможно най-бързо”. Брюксел приветствал съгласието на Вашингтон въпросът да бъде обсъден под призмата на Конвенцията за конвенционалното оръжие, но заявил, че „предпочита една по-амбициозна заповед”. От своя страна представителят на САЩ представил безпокойствието на страната си, че „чрез общата забрана на тези оръжия ще бъде уронено военното сътрудничество между страните”.

През този период вече всички страни са били наясно, че преговорите за забраната на боеприпасите, които за повече от 40 години са убили и ранили невинни граждани в повече от 20 страни са влезли във финална фаза. Според Амнести Интернешънъл през 2003 в Ирак и 1999 в Косово касетъчните боеприпаси са причинили много повече жертви от която и да е друга оръжейна система. Наблдателницата за правата на човека съобщава, че в периода 2001 – 2002 в Афганистан са били използвани 1228 бомби, които са разпръснали 248.056 бомбички.