Галерия

1

В критичните часове преди да се гласува крайният вариант на Средносрочната оздравителна програма се обърнахме към професора по Международните финансови пазари и финансово право Емилиос Авгулеас към Университета в Манчестър. Той е директор на магистърската програма по Право и анализира последните събития специално за GRReporter.

Инфраструктурни инвестиции, ниски данъци, кредитна експанзия и умни приватизации, съчетани със щедро окастряне на публичните разходи са в основата на успеха и икономическия ръст за Гърция. Без тях страната ще се изправи пред катастрофалното решение да посрещне отново драхмата, а последствията ще са хиперинфлация, дълбока рецесия и нова форма на еврозоната, в която няма да имат място слаби и неконкурентни страни. Това заявява професор Авгулеас в интервю за Виктория Миндова.

Средносрочната оздравителна програма трябва да се гласува тази седмица, но има много противници както в парламентарната група на ПАСОК, така и в опозицията. Смятате ли, че тя ще премине и какви ще са последствията, ако бъде отхвърлена?

Много шум за нищо! Планът не само е несправедлив, но и зле подготвен и неефективен. Високото данъчно облагане в страни с висок размер на укриваните данъци е безсмислено. Правителството и тройката трябва да се насочат за данъчни цели към богатствата, които не могат да бъдат оправдани чрез декларирания доход и доходи, които не са декларирани. Много от този капитал е придобит по нелегален начин и е продукт на корупционни практики, грабежи или данъчни нарушения и трябва да се облагат не само с данък, но и с наказателни такси. Наказателната програма трябва да включва всички депозити на гърци в чужбина, които са резултат от действия в Гърция, както и недвижимата собственост, притежавана от офшорни компании, които са ползвани за комерсиални или лични цели.

Имайте предвид, че това не е обичайното клише „Защо не облагате богатите?”. Гръцката данъчна основа е много тънка. Тя бе значително увеличена, за да направи страната финансово стабилна, но чрез прогресивна данъчна ставка и модерни механизми, които трябва да хванат пропуснати приходи. Не чрез плосък данък, както бе предвидено в плана, който като фискална практика е по-близък до Османската империя, отколкото да модерните западни демокрации.

При какви условия според вас можеше Гърция да се върне на капиталовите пазари в края на 2011? Къде са основните пропуски на досегашната политика, които доведоха до нуждата от Меморандум 2?

Възможността за връщането към капиталовите пазари в тези условия е нулева. Причината, поради която Меморандумът се провали и това ще стане и с втория договор е, че тройката пренебрегна две фундаментални истини. Първата е че проблемът на Гърция не е само с ликвидността, но и с платежоспособността. Втората е че гръцката финансова криза не е въпрос само на лоша система и корупция, които ако се адресират правилно, страната ще произвежда балансирани бюджети. Точно обратното. Гърция е хваната в примката на корумпирани бизнесмени и политическата класа на двете основни политически партии. Като резултат корупционните практики и връзкарството са в основата на всички форми на обществена дейност - от публичните инвестиции до събирането на данъци. Също така  например поради тази причина двете политически партии не ограничиха загубите в публичния сектор, за да запазят своите армии на клиент-избиратели. Освен това министрите се плашат от преструктуриране на банковия сектор, от което страната има отчаяна нужда, ако иска да се завърне към положителен икономически ръст. Тройката изглежда блажено и дори с желание призовава към безсмислени политики. Като широката приватизация при ниски цени, която само ще задълбочи икономическата и финансова криза на Гърция, защото публичните предприятия включени в нея носят дивиденти и печалби в държавната хазна.

Как намирате комбинацията от мерки в Средносрочната програма публични разходи спрямо данъци? Има ли според вас възможност за оптимизация на бюджетните разходи и намаляване на данъчната тежест?

Гърция има нужда от прозрачна, умно структурирана и конкурентна приватизационна програма, която от една страна да намали дълга и от друга да привлече чуждестранни инвеститори за държавните предприятия и други публични инфраструктурни проекти на конкурентни цени. Страната има отчаяна нужда от бърза инжекция от преки частни инвестиции в секторите, където може да е конкурентна. Освен това има нужда от здравословен банков сектор, който да стимулира растеж чрез кредитна експанзия, като удължава заемите на почтения бизнес. Ако прахосничеството в публичния сектор се прекрати, както е например съществуването на пет държавни национални телевизии, то със сигурност данъците в някои области могат и трябва да бъдат намалени. Въпреки това, високи данъци не са причина за тежкото положение на страната и провала на меморандума. Политиките са погрешни от самото начало. Те представиха много погрешното разбиране за истинското заболявание на гръцки икономически, политически и социален живот и по този начин предоставиха и погрешно лекарство.

Дори и да се гласува програмата, правителството очевидно няма обществената подкрепа, за да въведе предначертаните реформи. Смятате ли, че изборите ще се окажат наложителни до края на година и какво биха променили те?