Галерия

1

Мария Спасова

Петчленен състав на Върховния съд на Гърция с председател съдия Константинос Франгос реши да разгледа жалбата на Янко Стоименов, в която той иска отмяна на присъдата на Апелативния съд, която ги призна за виновен за катастрофата на самолет Боинг 737 на кипърската авиокомпания Хелиос. Нещастието се случи на 14 август 2005 край Атина.

    Трима служители на авиокомпанията - Димитрис Пандазис, президент, Георгиос Кикидис, директор “Летателни операции” и Янко Стоименов, главен пилот бяха признати за виновни за катастрофата и осъдени на 10 години затвор с право на парично откупуване в размер на 70 000 евро. И тримата осъдени платиха задължението си към гръцката държава, но внесоха жалба във Върховния съд за груби процедурни нарушения и поискаха той да отмени решението на Апелативния съд. 

        Нито един от тримата осъдени не се яви лично в съдебната зала, те бяха представлявани от адвокат Йоанис Ириотис. В залата обаче присъстваха част от роднините на загиналите, както и техните адвокати. Съдия Константинос Франгос даде думата най-напред на Йоанис Ириотис, който в продължение на 30-тина минути изложи аргументите на осъдените за груби процедурни нарушения по време на делото в Апелативния съд. Съдиите го слушаха внимателно, на моменти думите му провокираха разговори между тях. Адвокатът предложи да прекъсне, за да даде време на съдиите спокойно да обменят мнения, но те предпочетоха той да продължи.
    Прокурорът на Върховния съд Анастасиос Канелопулос предложи на съда да отхвърли искането на осъдените, но те приеха да разгледат жалбата. Висшите магистрати ще обявят решението си в следващите два месеца. Името на Анастасиос Канелопулос нашумя в Гърция в последните седмици, след като се оказа, че брат му Танасис канелопулос, също известен юрист е замесен в скандала с уговорените мачове.

    След приключването на заседанието на Върховния съд адвокат Йоанис Ириотис отговори на въпроси на GRReporter:
Г-н Ириотис, в пледоарията си пред Върховния съд обявихте, че Янко Стоименов е бил лишен от едно от основните права, гарантирани от Европейската харта за правата на човека, а именно - правото на подсъдимия да получи превод на майчиния си език. Бихте ли ни обяснили вашите аргументи?
На практика процесът премина без той да разбере какво става, защото съдът назначи една преводачка, която не знаеше английски. Става дума за много специализирана терминология в областта на авиацията и въздухоплаването, която преводачката не можеше да разбере и да я преведе. Свидетели със специализирани технически познания даваха показания по съвсем специфични и конкретни въпроси. Янко Стоименов трябваше да знае какво казват свидетелите, за да може да защити себе си така както предвижда не само европейското законодателство и Европейската харта за защита на човешките права, но и самият гръцки Наказателен кодекс. Преводачката не превеждаше добре и Янко не можеше да се защитава. Това е абсолютно недопустимо при съдебната процедура и затова искаме отмяна на решението.

Няколко пъти и Стоименов, и ние, неговите адвокати протестирахме, че преводачката не превежда правилно, че обвиняемият не разбира какво става в съдебната зала и се нарушават негови основни човешки права.  Съдът не приемаше исканията ни и ги отхвърляше с формалния аргумент, че преводачката е включена в официалния списък на съдебните преводачи и има дългогодишен опит. Това според нас не е отговор по същество, а е един повърхностен отговор на съда, за да се отърве от тази трудност. По същество обаче правата му бяха нарушени и затова искаме отмяна на присъдата.

- Вие оспорвате и заключението на съда, че Янко Стоименов не е спазвал служебните си задължения.
Втората причина поради която обжалваме решението на Апелативния съд е, че му казват, че е трябвало да обучава и изпитва пилотите по конкретни теми - първо, при бавна разхерметизация и второ, за сигналните системи за алармиране на самолета. Съгласно гръцкото наказателно право, за да бъде обвинен и осъден човек за неспазване на служебните си задължения, съдът трябва да запише кой закон определя тези задължения. Т.е. трябваше да пише: “В JAR-OPS (Joint Aviation Requirement for the operation of commercial air transport - б.а.), член еди кой си, алинея еди коя си пише, че пилотите прябва да се обучат как да действат при бавна разхерметизация и какви са сигналните системи за алармиране на самолета”.
    Такова задължение обаче няма. Т.е. Янко не е нарушил никакви служебни задължения, които се предвиждат от международното законодателство.  Съдът обаче погрешно приема, че е бил задължен да обучава и изпитва пилотите всеки 6 месеца за сигналните системи за алармиране. Това не е вярно и не е законно. Международното законодателство изисква пилотите да се обучават и изпитват за системите за сигнализация на всеки три години, което е и станало. Те са имали и формалните, и по същество качества, за да управляват този самолет. Следователно Янко не е пренебрегнал никакво свое служебно задължение и няма вина за случая.