Галерия

1

Институции и беззаконие. По правило тези две думи би следвало да се изключват взаимно или поне да се споменават близо една до друга съвсем рядко. В случая на Гърция обаче това изглежда невъзможно, поне в дадения момент.

Това е най-общият извод, който обедини лекторите в откритата дискусия на тема „Качество на институциите и беззаконие”, която организираха Гръцката фондация за европейска и международна политика, Фондацията за икономически и индустриални изследвания, консултантската агенция Kantor, организацията „Гражданско движение” и гръцкият филиал на „Прозрачност без граници”.

Според участниците в дискусията въпреки че правната рамка в Гърция е доста съвременна и сравнително качествена, законите не се прилагат. Те смятат, че това се дължи най-вече на липсата на политическа воля от страна на политическото ръководство, както и на липсата на легитимност на управляващите.

Председателят на гръцкия филиал на международната организация „Прозрачност без граници” Костас Бакурис представи резултатите от проведеното през 2011 изследване с цел да бъдят оценени 12 институции – „пилони” на гръцкото общество от гледна точка на превенцията и борбата с корупцията. Изследването разкрива сериозни слабости във функциите на правосъдието, изпълнителната власт, компаниите и институциите, които се занимават с борбата срeщу корупцията. Костас Бакурис подчерта, че е необходима съществена подкрепа, за да може да се утвърди структурата на почтеността в Гърция. „Основите на гръцкото общество се намират в икономическа и ценностна криза, авторитетът на властите е поставен под въпрос, а институциите се „разклащат” не поради липсата на правна рамка, а най-вече понеже законите не се прилагат”, посочи той.

Според преподавателя по конституционно право в Атинския университет Никос Аливизатос прилагането на законите и функционирането на институциите изобщо зависи в много голяма степен от легитимността на управляващите и решителността на онези, които са натоварени с тази задача да ги приложат без никакви изключения. „Винаги ми е много трудно да обясня на чуждестранни колеги и изобщо на жители на други страни как е възможно законите да не се прилагат. Неспазването им в Гърция започва от най-висшите ешелони на властта. Дори в конституцията ни има наредби, които не се прилагат никога и остават само на хартия”, заяви професорът и допълни, че това няма да се промени ако не настъпят промени отгоре-надолу в обществото.

„Трябва да ви кажа, че днес не съм в особена форма, понеже съм жертва на неспазването на законите”, заяви с пресипнал глас известният журналисти Ставрос Теодоракис. Той разказа, че преди няколко дни се намирал в Солун, за да заснеме поредния епизод на телевизионното си предаване. „Нямаше ресторант, кафетерия и каквото и да е друго помещение, на което да не се пушеше. Когато попитах дали няма някой ресторант, в който да се спазва законът срещу пушенето на публични места, ми отвърнаха да потърся такъв в Германия на Ангела Меркел. Е, за няколко дни през дробовете ми премина тютюневият дим на половин Солун и понеже съм алергичен към него, резултатът е налице”. Журналистът приведе като пример за пълното потъпкване на законите и оттеглянето на единодушното решение на общинския съвет в село Маркопуло до Атина за построяване на център за кремация, заради отрицателната реакция на Църквата. „Не съм юрист и съм си създал една собствена представа за разликата между беззаконието и нарушението на законите. Смятам, че и двете явления се дължат на неспособността на политиците и липсата на воля от тяхна страна да се вгледат в вропейската реалност и перспектива”.

Социологът Георгиос Сиакандарис описа политическите ракурси на проблема, като приложи примера на отказа за прилагане на законите от страна на политически партии. „Когато Комунистическата партия използва девиза „правото на работника е закон”, тя на практика отказва да приеме съвременни ценности като представителната демокрация и социалния договор. От друга страна неспособността на държавата да приложи закона произтича от факта, че дори тя не приема напълно правилата за прилагане на законите, т.е. правилата на демокрацията и причината за това е „политическата цена”.

Преподавателят в катедра „Култура и комуникации в Атинския университет Василис Карапостолис анализира затруднението на гръцкото общество да приеме йерахичните връзки и в резултат на това и самите нареждания на ръководещите лица към техните подчинени. Причината за това е смесването на това какво „трябва да стане” с онова, което „искам да стане”, като превесът остава на страната на второто. На практика това означава, че подчинените не изпълняват нарежданията на своите началници, които смятат за субективни намерения да упражнят върху тях привилегията си да дават наставления. Според професор Карапостолис именно в това се крие основният проблем на ръководството в Гърция, който се дължи в голяма степен на факта, че управляващите не успяват да убедят гражданите в правотата на заповедите си.