Галерия

1

От известно време гръцкото правителство ликува, че през 2013 не само е балансирало държавния бюджет, но е постигнало дори първичен излишък. Немалко европейски политици приветстваха официална Атина за напредъка, но затрудненията в преговорите с представителите на кредиторите показват, че оздравяването на гръцката икономика всъщност не върви толкова плавно.

Във вътрешността на страната една от малкото политически сили, които критикуват открито политиката на кабинета да не провежда реални реформи и да компенсира нежеланието си да смали огромния държавен сектор с по-високи данъци е Драси. GRReporter  разговаря с един от активните членове на либералната партия Костис Лимбуридис за банките, политическата ситуация в страната и вероятността от предсрочни избори.

Г-н Лимбуридис, как коментирате предложението на управителя на Банката на Гърция Георгиос Провопулос за сливане на дъщерните банки на гръцките банки на Балканите, така че да остане по една от тях във всяка държава?

Условията на банковия пазар днес са доста крайни. Образува се една огромна „черна дупка”, тъй като държавата не можеше да покрие своите задължения, тоест облигациите. Договорът с кредиторите предвиждаше, че банките ще се рекапитализират, за да бъдат компенсирани тези, както и загубите от заемите на червено. Причината беше същата: Вместо да намали разходите си, държавата увеличи данъците. И така много граждани не можеха вече да се отзоват на задълженията си по изплащането на кредитите.

Тази „черна дупка” беше запълнена с рекапитализацията на банките. В същото време обаче, както вече казах, правителството не провежда никакви реформи и дори продължава да покачва данъците с цел да увеличи своите приходи. Това ограничава ликвидността на пазара и увеличава броя на хората, които не могат да плащат вноските по заемите си. Опасенията са, че явлението ще създаде една нова „черна дупка” в банките, без да е ясно как ще може да бъде запълнена, тъй като договорът не предвижда нова рекапитализация. Не е възможно правителството да се обърне към кредиторите си и да им каже да покрият загубите от кредитите на червено, понеже то с високите си данъци ги е причинило. В същото време никой не иска тук да бъде приложено орязване на депозитите на гражданите по примера на Кипър.

Предполагам, че предложението на Георгиос Провопулос е банките да продадат своите активи в съседните държави и с получените средства да бъдат запълнени загубите. Освен това гръцките банки са вече само четири и това създава олигопол.  Мисля, че той по тази причина той смята, че няма смисъл всяка от тях да има отделна дъщерна банка и предлага всяка от тях да има участие в различна страна.

Наскоро чухме един от политиците, които участват в „инициативата на 58-те” за създаването на социалдемократична центристка партия да използва лозунга на партия Драси: „Искаме да сме граждани, а не клиенти”.  Как коментирате това?

Г-н Псарианос се намира много близо до позициите на Драси. Той много често изразява положително мнение за партията и нещата, които прави. Смятам, че те са му повлияли и що се отнася до лозунга. Освен това самият лозунг е много сполучлив и съдържателен и напълно подходящ за него, за да подкрепи своите думи. Така че, не ми направи особено впечатление, че го използва. Убеден съм, че го е взел от нас, както съм сигурен, че позициите му не се разграничават от нашите.

Това, което ми прави впечатление много пъти е, че докато в крайна сметка влияем на различни личности и ситуации, много хора се страхуват или срамуват да кажат, че дадена позиция, която подкрепят е на Драси. Напоследък това се случи и със самия премиер по време на последното му телевизионно интервю. В отговор на въпрос за данъка върху недвижимото имущество, той каза, че чува от различни страни мнението, че той трябва да се събира от общините. В момента държавата се опитва да събере приходи от данъка и в същото време дава равна на тях сума на общините. Позицията на партия Драси е, че местните общности ще трябва да се отделят от централния бюджет и да имат приходи от данъка върху недвижимото имущество на жителите на общините, като те сами ще определят какъв ще е той. Този данък ще е само един и ще замести всички общински такси и данъци, които плащаме сега. Така, от една страна ще имаме налице конкуренция между общините и от друга – повече прозрачност. Жителите на общините ще могат да търсят много по-лесно сметка за всяко повишение на този данък от общините, отколкото от централното управление. Та, в конкретното интервю, премиерът Андонис Самарас каза, че е чул тази идея от различни страни, че мнението му за нея е позитивно и че в даден момент тя трябва да се осъществи. Ние се зарадвахме, че най-после някой се е вслушал в думите ни, но на практика за пореден път не стана ясно, че всъщност това е предложение на Драси.

Партията ни много често изразява позиции, които са обосновани и отлични от технократска гледна точка. Но тъй като изборният ни процент е много нисък, ние сме извън парламента често се случва други да се позовават на нашите позиции, без да споменават, че те принадлежат на Драси.

Защо обаче се случва това? На какво се дължи фактът, че Драси не успява да комуникира посланията си сред обществото? Напоследък именно тази ваша инициатива за данъка върху недвижимото имущество се подкрепя включително от хора, които иначе не подкрепят вашата политика…

Гръцките медии обръщат внимание почти единствено на партиите, които се намират в парламента. С изключение на предизборния период, трудно бихте видели присъствие на по-малки партии в медиите. В същото време мнозинството от гражданите се информира именно от тях – телевизията и радиото. Така че, дори ако поместим публикация в някой от вестниците или проведем местна кампания в Атина, тази новина много трудно ще достигне до всички краища на Гърция.

За тази цел са необходими средства, а ние нямаме достъп до държавно финансиране. За пример, докато и най-малката партия като Зелените еколози получават огромно суми, понеже имат един евродепутат. Четох, че миналата година партията е получила държавно финансиране за 900 000 евро. Така че една партия като Драси, която се поддържа само от финансовата подкрепа на своите членове няма възможността да се съревновава с политическите сили, които получават държавни субсидии. Просто за тях е по-лесно да платят за реклама в медиите, да участват в телевизионни програми и т.н.

Другият въпрос е изискването на Съвета по телевизия и радио към медиите да предоставят на партиите време за представяне според постигнатия на последните избори резултат. Ние получихме 1 на сто, което означава, че нашата поява се свежда до участие в едно предаване на месец. Това се спазва, но както разбирате не е достатъчно, при условие, че останалите сили са представени непрекъснато.

Каква е вашата прогноза за събитията в Гърция през 2014? Смятате ли, че съществува вероятност да има предсрочни избори и какъв резултат очаквате на местните избори?

За да бъда искрен, аз съм доста обезпокоен, защото виждам, че всички политически сили обтягат въжето до край. От една страна правителството се стреми да удължи колкото се може повече своя живот, но в същото време не провежда реформите, които ще дадат реални решения на проблемите. Това, което прави всъщност е да измества във времето плащания към доставчиците и по този начин си осигурява желания бюджетен излишък. Така единственото, което печели е време и очаква решението на проблемите да дойде „от небето”. Това разбира се няма как да се случи. Мисля, че всъщност кабинетът иска да прехвърли горещия картоф в ръцете на следващото правителство, каквато беше тактиката на всички правителства в Гърция след 1974. Повечето от тях не решаваха проблемите, а просто ги прехвърляха на следващите. И после дойде моментът, в който този балон се пръсна.

Провеждането на общинските и изборите за членовете на европейския парламент в тези условия ще предизвикат за пореден път протестен вот от страна на гражданите, които ще гласуват за възможно най-крайните политически сили. Като цяло ситуацията е „взривоопасна”. От една страна не виждам начина, по който правителството би могло да предизвика предсрочни парламентарни избори по време на гръцкото председателство на Европейския съюз през първата половина на годината. От друга страна обаче, ако резултатите от местните и евроизборите са толкова съкрушителни, че превесът да е на страна на крайните леви и десни сили, наистина не мога да си представя по какъв начин правителството ще може да се задържи на власт.