Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Тройката: Най-голямата опасност за Гърция е забавянето на реформите

23 Ноември 2010 / 11:11:55  GRReporter
6194 прочитания

Във фискалната област се оказва, че постигнатото намаление на бюджетния дефицит със 6 на сто е по-голямо от заложеното в програмата, но ревизираният дефицит за 2009 и твърде слабото събиране на данъците налага взимането на допълнителни мерки, за да се постигне целта за 2011 година - бюджетен дефицит в рамките на 7,5 от БВП. Според представителя на Европейската комисия Серваас Дерууз са наложителни допълнителни мерки от порядъка на 5 процента от БВП на страната в периода 2012-2014 година. Той подчерта, че гръцкото правителство е решено да продължи с втора вълна от реформи в три посоки - здравеопазването, което е много скъпо и неефектовно в сравнение със средното за Еврозоната, в държавните предприятия, които са тежко бреме за икономиката и носят постоянни загуби на данъкоплатците и в данъчната администрация.
Като се спря по-конкретно на реформите, които предстоят Серваас Дерууз ги раздели в две категории. Едната група засяга финансовата стабилност на Гърция и там той сложи модернизирането на здравеопазването, съкращаването на държавния сектор, приватизирането на губещите предприятия и данъчната реформа. Втората група реформи той определи като стимулиращи конкурентността на гръцката икономика и там постави отварянето на затворените професии и реформирането на пазара на труда, както и мерките за стимулиране на туризма и търговията.
    “След много успешната пенсионна реформа предстои да се извърши и здравна реформа. В момента Гърция харчи 6 на сто от своя БВП за здравеопазване. Това е много над средната стойност за Еврозоната. Разходите за здравеопазването трябва да са до 2 процента от БВП. Разбира се, това е средносрочна цел, не може да се постигне за една година”, обясни представителят на Европейската комисия.
“Банковата система на Гърция е под натиск, но капитализацията й е в добри нива, а е на разположение и Фондът за фискална стабилност, в случай, че има нужда от него. Ликвидността на гръцките банки се наблюдава внимателно както от Европейската централна банка, така и от Банката на Гърция”, увери Денис Бленк, старши съветник в Европейската централна банка. Според него за сравнително доброто състояние на финансовите институции е допринесло активирането на държавните гаранции от 25 милиарда евро през август. Той подчерта, че тройката разглежда като положителен знак хода на някои частни банки да излязат на пазарите и да си осигурят финансиране и капитали. Хубав знак е и засиленият банков и осигурителен надзор. Денис Бленк обърна особено внимание на държавните банки, за които правителството е представило програма за оздравяването им. Става дума за Земеделската банка на Гърция и Пощенската каса.
    Така тримата експерти, които на практика управляват гръцката икономика в момента оцениха състоянието й. Какви обаче са прогнозите за бъдещето и какво предстои оттук нататък? Според Пол Томпсън за да се постигнат целите за 2011 година, се налагат мерки, които не само да компенсират по-големия бюджетен дефицит за 2009, но и за да се спазят ангажиментите, заложени в Споразумението между гръцкото правителство и трите институции. “Нивата на БВП на Гърция за 2010 и за 2011 ще се движат общо взето в очакваните стойности. Не виждам някакви големи рискове. За мене най-големият риск е да се забавят реформите”, категоричен е представителят на МВФ. “Структурните реформи ще имат огромен принос за икономическия ръст на Гърция”, също толкова категоричен е и Серваас Дерууз. Той припомня, че преди кризата ръстът е бил от порядъка на 3,5 до 4 на сто от БВП, а след свършването на тригодишната програма се очаква да е около 2,5 до 3 на сто.
Претъпканата от журналисти, камери и фоторепортери зала обаче иска да научи повече за това какво да очакват обикновените хора в следващите месеци и години. Експертите са безпощадно ясни и точни. “Държавният сектор е препълнен със служители. Това е истината. Те трябва да се намалят. Не сме дискутирали подробности за оздравяването на губещите предприятия, нито за реформата в здравеопазването. Това ще го направим при следващата ни мисия през март. Дотогава гръцкото правителство трябва да е готово с предложения”, съобщи Пол Томпсън. Намаляването на дефицита не може да се постигне само с високи данъци и намаления на заплати и пенсии, трябват структурни реформи, категоричен е той.
По конкретен бе Серваас Дерууз: “Вижте, в последните 10 години преди кризата нарастването на заплатите в Гърция е два пъти по-голямо от средното за Еврозоната. Това прави гръцката икономика изключително неконкурентна”.  Едната причина за несъразмерно големите заплати са колективните трудови договори. Те трябва да се променят. Трябва да се премахне задължителното им автоматично подновяване и трябва да се направи по-гъвкаво законодателството при първоначалното договаряне на условията, е съветът на експерта. Той е категоричен, че не става дума за намаляване на минималните работни заплати. Според него втората причина за големите заплати са затворените професии. Препоръката на тройката е да се търсят начини и за подобряването на производителността на труда.

Категории: икономическа криза Международен Валутен фонд заем разсрочване на дълга
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus