Галерия

1

Ние се нуждаем от Трета република – на европейска България. Това изисква реконструкция и модернизиране на основните власти и институции. Защото сегашната конституция съдържа огромни дефекти, тя е пригодна за скачане на дълъг скок, но сега дисциплината, в която трябва да участва България, за да постигне пълноправно и пълноценно членство в ЕС е друга – висок скок.

Най-доброто би било при обществено съгласие, че България цикли не само защото всички управляващи са негодни или негодници, а поради системни, структурни, фундаментални причини, е свикване на Велико народно събрание дори за да отмени самата институция Велико народно събрание в конституцията.

Но понеже се съмнявам, че това е възможно, има и друг начин за рестартиране на държавността и за преминаване към Третата република.

В края на краищата дали нещо е конституционно или не, се определя не на площадите или от парламентарното мнозинство, а от гласовете в Конституционния съд. Т.е. ако 6 конституционни съдии, при наличие на обществено съгласие за неизбежността на промените, не се възпротивят пред неотложните промени, то тези промени не могат да бъдат обявени за противоконституционни. Т.е. с 6 гласа може да се извърши национално-отговорна дейност и да се спаси България, като се каже, че промените отговарят на интересите на българското общество и на духа на целите на българското законодателство – а именно да се изгради просперираща, модерна, европейска и демократична държава. Винаги законите служат на националните интереси и приоритетите на обществото, а не държавата и обществото да са сляп и покорен заложник на законите.

Така в началото на прехода към демокрация цялото общество се вълнуваше дали ДПС е конституционна партия, а тя бе обявена за такава не от народа, не на митингите и не в парламента, а защото не се събраха 7 гласа срещу това в Конституционния съд... И 6 конституционни съдии направиха ДПС конституционна партия... С всичките последствия от това за страната ни – негативни и-или позитивни.

Смятате ли, че от дясното политическо пространство може да излезе някоя политическа фигура, която да обедини около себе си голяма част от обществото?

В момента не виждам такава фигура, може би защото това дясно не е необходимото дясно и неговите вълнения не намират никакъв отклик у мен.

Не обаче обединителната дясна фигура ще роди новия десен проект, а новият десен проект ще роди обединителната дясна фигура...

Българските десни избиратели не са представени в парламента. Всички партии в този парламент са леви или левичарски или левичарско-националистически.

България има остра и неотложна необходимост от нов десен проект.

За да се създаде нов десен проект обаче, трябва да бъдат изпълнени поне 4 условия:
Първо, отказ – решителен, радикален отказ от досегашните десни лидери; категорично и неподлежащо на обжалване скриване и разкарване на физиономиите от досегашния преход, натрапили се като емблеми на дясното, възприемани като лица на статуквото и отхвърлени категорично на изборите - веднъж и завинаги.  
Второ, отказ от сектантските ултралиберални, суперконкурентни, мегаиндивидуалистични и хиперпазарни догми.  
Трето, отказ от фундаменталистката, почти религиозно надъхана, облещена, оплезена, опулена и дрънчаща на кухо русофобия.

Четвърто, отказ от фанатичната, социопатичната, епилептичната и шизофренична реторика, в която е заложена остарялата, овехтялата и одъртяла алтернатива „комунизъм или антикомунизъм”.

Ето това си мисля за новия десен проект. Може и да греша, но съм вътрешно силно убеден, че ако старите муцуни на дясното, старите сектантски хиперпазарни догми на дясното, старата фанатична русофобска омраза и старата фундаменталистка антикомунистическа реторика на дясното продължат, то новото дясно ще си остане старото бясно...
И България ще се люшка между управления или на организирана престъпна група от охранители, милиционери и ченгета, или на „гъвкави” коалиции от партии – едната на леви социалисти с мултибогати лидери, другата на леви български турци с мултибогати лидери, а третата на леви патриотари с мултибогати лидери.
А в такава България все по-малко от нашите деца ще искат да живеят.