снимка: www.tovima.gr
За понеделник, 4 ноември (вместо за 28октомври) премести тройката връщането си в Атина и през тези 10 дни гръцката страна трябва да определи линията си за преговорите, чиято основна тема ще бъде финансовият недостиг през 2014 и мерките, чрез които ще бъде преодолян. Две са основните предложения- едното е в посоката „никакви мерки повече”- поне сега, а другото предвижда малки, но целенасочени съкращения на разходите.
1. Допълнителният бюджет
Първият сценарий е Атина да настоява на линията, че според гръцките оценки не са необходими нови мерки. Рецесията тази година ще е по-малка от оценките, дадени от тройката и освен това, финансовите резултатите ще са по-добри от, което е договорено с представители на кредиторите. От държавната хазна преценяват, че първичният излишък в крайна сметка ще надмине 1 милиард евро, вместо 344 милиона евро, записани в предварителния проектобюджет.
По този начин, от гръцка страна може да се твърди, че след като 2014 ще започне от по-добра база ( макроикономическа и финансова ) определено ще се постигне целта на първичен излишък от 1.5% от БВП . В същото време, правителството обеща, че ако бъде доказано до април - май , че оценките му не се потвърждават, ще се вземат мерки за коригиране със допълнителен бюджет, както стана през 2012 година. Ако към този момент са започнали преговори за облекчаване на дълга, гръцката страна може да поиска и промяна на финансовите цели.
2. Мерки за 500 милиона евро
Вторият сценарий е гръцката страна да приеме. че има бюджетен недостиг до 500 млн. евро и да предложи съответните мерки. Янис Стурнарас, който е направил предложението, смята, че това може да е приемлив компромис и от двете страни. Недостигът в осигурителната система може да бъде покрит от мерки за подобряване на събираемостта на вноските, които са предложение от министъра на заетостта Янис Вруцис, както и от орязване на ранното пенсиониране.
Двете предложения не са непременно независими едно от друго. По време на преговорите може да бъдат използвани и първата, и втората линия на защита. Ако тройката отхвърли предложението за никакви мерки повече, могат на масата да бъде сложен вторият сценарий. Но изглежда, че това е последното, което ще приеме Атина.
Въпреки това, двата сценария са далеч от това, което поиска тройката в предишния кръг от преговори. Представителите на кредиторите се съмняват в допълнителните приходи, които предвижда проектобюджетът, от подобряване на ефективността на данъчната администрация и на автоматичното увеличение на приходите от възстановяването.
Гръцката страна привлече проучвания на МВФ и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, които показват, че ускоряването на темпа на растеж с един процент подобрява финансовия резултат с половин процент. Това означава, че след като икономиката премине от рецесията от 4% през 2013 до 0,5% ръст през 2014, първичният излишък ще надхвърли целта, както бе направено тази година. "Нелогично е тройката да твърди, че фискалният недостиг е 1.5% от БВП", казва представител на икономическия екип.
Кредиторите
Представители на Европейската комисия от своя страна са изправени пред отказа на Атина за нови мерки като комуникационна тактика, в която обаче рискува да бъде хванато правителството. Също така те смятат, че е било погрешно прибързано да се обяви разпределение на излишъка от 2013, тъй като той, ако наистина бъде постигнат, ще е малък и освен това няма да е постоянен. Тоест, фактът, че през 2013 излишъкът ще бъде по-висок от целта от 344 милиона евро не означава, че ще се случи същото през следващата година. Затова мерките за облекчение, които ще се вземат, ще бъдат извънредни. Трета грешка според тях е, че това е тема на разговори в политически преговори.
Освен погрешните съобщения от гръцката страна, които предизвикват нервност в северните европейски столици, най-важното е, че има реални проблеми, които трябва да бъдат решени. Така например, приходите от вноски в осигурителната каса ИКА от юли до октомври изостават с 300 милиона евро. Изпълнението на събирането на данъци се подобрява, но приходите продължават да не отговарят на целите. Поради това Атина ще трябва да прави надеждни оценки на бюджетния недостиг и да предложи надеждни мерки за неговото преодоляване, казват представители на кредиторите.