Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

live Standard&Poor’s постави Гърция в категорията частичен фалит

28 Февруари 2012 / 08:02:51  GRReporter
1664 прочитания

Агенцията за кредитен рейтинг Standard&Poor’s постави Гърция в категорията частичен фалит. Още през лятото на 2011 нейните експерти бяха предупредили, че ще смятат средиземноморската страна за банкутирала, ако тя задвижи процедурата по PSI - Private Sector Involvement. Очаква се и останалите две големи агенции Moody’s и Fitch да сторят същото в следващите часове. Fitch вече понижи кредитния рейтинг на Гърция от ССС в С. Гръцкото правителство очаква и трите агенции да повишат кредитния рейтинг на Гърция до категорията ССС, след като приключи процедурата по обмяната на гръцките ценни книжа някъде в средата на март.
    “Решението на Standard&Poor’s е очаквано и всичките му последствия са предвидени в решението на Eurogroup”, се казва в официалното съобщение на гръцкото министерство на финансите. В него се казва, че обявяването на частичен фалит няма никакви последствия за банковата система на Гърция, чиято ликвидност се гарантира от Банката на Гърция и от Европейския фонд за финансова стабилност. Европейската централна банка временно преустанови приемането на гръцки ценни книжа като колатерални, т.е. като гаранция за отпускането на ликвидност, съобщава информационната агенция Дау Джоунс. Решението е резултат от обявяването на частичния фалит на Гърция.

    Оптимизмът на финансовото министерство обаче не се споделя от банковите кръгове в страната, които ще претърпят загуби над 75 на сто в чиста стойност от обмяната на облигациите и които очакват да видят закона за Фонда за финансова стабилност, за да разберат при какви условия ще могат да ползват финансиране от него и дали това ще означава национализиране на частните банки.  Едва след като имат пред себе си закона акционерите ще решат дали ще се възползват от средствата на Фонда и дали ще са в състояние да отговорят на задължителното участие в увеличаването на капитализацията на банките. Задължителното участие на частните акционери в капитализацията на банките не е определено в мемурандума с тройката, но се очаква да е около 10 на сто. В мемурандума са залегнали по-обтекаеми понятия като “икономическа здравина на акционерите” и “желанието на акционерите да вложат нови капитали”.
    Гръцките банкери предупреждават, че ако от акционерите се иска решително и смело увеличаване на капитализацията и то в момент, когато световните капиталови пазари са недостъпни, това със сигурност ще доведе до национализация на гръцката банкова система в не много далечен план. Според тях логичното участие на акционерите в увеличаването на капитализацията е от 5 до 7 процента, като в същото време трябва да се посочи и крайният процент на акциите, които ще се закупят от Фонда за финансова стабилност.

    Във всеки случай трите посоки, в които ще се движат гръцките финансови институции в следващите месеци са тъй дълго очакваните сливания, продажбата на имоти, за да се осигури ликвидност и надзорен капитал и рязко намаление на оперативните разходи. Целта на тройката е да се оформят по-малко на брой, но по-здрави банкови формации, които да са в състояние да изплатят обратно държавните средства, които ще получат от Фонда за финансова стабилност. При всички положения е за предпочитане те да останат частни, а не да натоварят още повече гръцкия данъкоплатец с национализирането им.
    Двете банки, за които се търси спешно решение са Земеделската банка АТЕ и Пощенската каса. Един план е разделянето на АТЕ на добра и лоша банка и продаването на добрата на една от търговските банки. Друг план е пълното приватизиране на Пощенската каса. Очаква се банковите флиртове, които замръзнаха в последните месеци да започнат отново да се разиграват, като в същото време в пейзажа активно да се включат и чужди капитали.

    Както вътре в страната, така и извън Гърция, където независимостта на дъщерните банки позволява тези последствия означават закриване на клонове, поради припокриването на мрежите, намаляване на персонала, продажба на недвижими имоти и преминаване към по-малки и по-гъвкави форми на обслужване на клиентите. Така например централните офиси на две слели се банки ще имат едно счетоводство, един отдел Личен състав, една печатница.

    В средите на световния икономически елит се засилват гласовете в полза на излизането на Гърция от зоната на еврото. Към това мнение се присъедини и нобеловият лауреат Пол Кругман, който заяви пред университета в Лисабон: “Португалия се справя по-добре от Гърция и икономическото й състояние не е толкова тежко, но пазарите я смятат за следващата опасност и затова оказват натиск”, заяви той като подчерта, че Португалия не е пред катастрофа, но я очаква  дълго и болезнено приспособяване. Според Кругман Гърция ще напусне еврозоната, а Португалия има шансове да остане в нея, но това не е 100 процента сигурно.

Категории: Standard&Poor's PSI кредитен рейтинг Пол Кругман еврозона частичен фалит икономическа криза реформи банкова система
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus