Галерия

1

Мария Спасова
    
    Нов неблагоприятен ден за атинската борса, където основният индекс падна под 2000 пункта с най-големи губещи банките в страната. Най-мнпго загуби претърпяха националната банка на Гърция, Алфа банк и Пиреос. Индексът на Атинската борса пада под 2000 пункта за първи път от април 2009. Паниката на атинската борса изстреля във въздуха гръцките spreads, които прехвърлиха 311 пункта. Това е най-високата стойност на показателя откакто Гърция влезе в Еврозоната през 2001 година.
    За разлика от останалите европейски страни в криза, където обществените финанси се сринаха, повлечени от срева в банковата система, в Гърция сме свидетели на точно обратното явление. Около това мнение се обединиха участниците в конференцията    “Бъдещето на гръцката банкова система”, която се организира от вестник “Файненшъл Таймс”. Изданието, което наскоро определи финансовата ситуация в страната като “гръцка трагедия” събра на едно място инвеститори, банкери, анализатори и политици, за да се опита да даде по-ясна картина на гръцките финанси и пътищата за излизане от кризата, в която се намират.
    “Нека да погледнем към гръцката икономика от гледната точка на инвеститорите. Какво виждат те? Увеличаване на гръцките spreads. За страната вече се говори като за Русия и Аржентина, които вече фалираха. Има най-голям дълг и дефицит в ЕС, най-голяма тежест на пенсионерите в държавния бюджет, неверни финансови отчети,  не се постигат финансовите цели, които се поставят, вярва се, че плануваните реформи ще предизвикат социални протести. Конкурентноспособността на страната непрекъснато се понижава, защото се увеличават заплатите без това да се оправдава с повишаване на производителността”. Така Миранда Хафа, старши инвестиционен анализатор в IJPartners, Швейцария обрисува имиджа на Гърция в очите на инвеститорите.
    Тя припомни, че ръстът на гръцката икономиката през последните години се дължеше на временни причини - Олимпийските игри и парите, които страната получи от ЕС за подобряването на инфраструктурата, имиграцията, влизането в еврозоната. Миранда Хафа обясни, че в Гърция външният дълг се увеличава с темпове, по-бързи отколкото предполага бюджетният дефицит, поради задълженията на държавните предприятия, които не се споменават в бюджета и поради задълженията към определени сектори - болници, осигурителни каси и т.н. които също не се споменават в бюджета. Всичко това кара инвеститора да се въздържа от инвестиции в Гърция, заключи тя.
    Участниците в конференцията признаха, че гръцките банки са се справили много добре с антистрес тестовете, на които бяха подложени миналата година. Те сапоказали много добри резултати не само в Гърция, но и във филиалите си в Югоизточна Европа. За тях се очертават 4 опасности - неизплатимите кредити, инвестициите в съседни държави, чийто БВП се срина вследствие на кризата, увеличаването на spreads и намаляването на ликвидността на банките в следствие на световната финансова криза.
    Професор Гикас Хардувелис, главен икономист и директор на изследванията на Eurobank EFG прогнозира, че Европейската Централна Банка ще започне да оттегля извънредните си мерки и ликвидните правила ще се върнат на нивата си отпреди кризата. Според него ЕЦБ ще направи това по-бързо от Федералния резерв, който ще изчака да види стабилни темпове на икономически ръст в САЩ преди да се оттегли от банковия пазар. “В Гърция кризата спря един икономически ръст, който продължи няколко години. Това не е изненада. Може да е изненада за агенциите за кредитен рейтинг, може да е изненада за медиите, но за нас, икономистите в Гърция не е. Години наред предупреждавахме за това, на което сме свидетели в момента”, каза икономистът.

    Той припомни, че през 2008 и 2009 държавните разходи в Гърция са се увеличили с по 8 процента на година. Влизането в еврозоната стана възможно благодатение на увеличението на приходите за държавата от задължителната данъчна система на еврозоната. Тогава разходите на държавата не се промениха, тя изпусна тази възможност да реформира държавния си сектор и да го намали. За разлика от всички останали страни в еврозоната, които направиха точно обратното. “Затова сега Гърция е притисната до стената. Имаме и голям проблем с осигурителната система, където, ако нещата не се променят, през 2060 година ще плащаме 24 на сто от БВП за пенсии. Там се очакват големи сътресения. Не вярвам толкова бързо да се възстанови Гърция, колкото е предвидено в програмата за стабилност”, е заключението на Гикас Хардувелис.
    Икономистът оцени като положителен факт режима на надзор на гръцката икономика от страна на Европейската комисия, защото така вече проблемът на Гърция става проблем на Европа. Въпреки проблемите на страната, банковата й система остава стабилна. Тя не страна от липса на капитали, дори напротив - на всеки 100 вложения съответстват 81 заемания. Гръцката банкова система е зряла, тя знае, че няма вече да може да извлича такива печалби в Гърция, каквито е извличала в миналото и затова се е насочила към страните от Югоизточна Европа. “Преди години хората сочеха с пръст гръцките корабни магнати, днес сочат с пръст гръцките банкери”, установи Гикас Хардувелис.
    Участниците в конференцията изслушаха търпеливо обясненията на финансовия министър Георгиос Папаконстантину, който представи Програмата за стабилност и развитие на правителството. Пред форума говори и подуправителката на Банката на Гърция Елени Лури, както и директорът на отдела за Банки и финансови конгломерати към Европейската комисия Марио Нава.