Но Яна не мисли така. Според нея проектът е прахосване на малкото пари на данъкоплатците и благодарение на него много фирми, близки до управляващите, са се облагодеталствали като са надписвали сметките, които държавата все още плаща. Младата македонка ми посочи една от останалите бронзови статуи на площада, която е около 7-8 метра висока и поставена на бетонен пиедестал и ми каза, че според отчета на правителството тя е струвала един милион евро. Малко по-нататък в центъра стигаме до новопостроения драматичен театър, който също е обсаден от статуи (в човешки размери) на известни македонски актьори и тук правя своето потресаващо откритие – декоративните саксии и парапети около театъра са изкуствени ... чрез просто почукване и по-набито ухо се чува, че материалът не е 100-процентово бетон. По-късно разбрах, че това е обикновен стириопор, закрепен и замазан с бетонена замазка, така че да изглежда като автентично строителство, а не от час по ръчен труд.
    208 милиона евро са инвестирани по официални данни в бронза и стириопора, красящи новия център на Скопие. Възникват въпроси защо трябва да се инвестира в подобни проекти, които устройват центъра на Столицата, а не се инвестира в мизерните студентски общежития или западащите болнични заведения? Особено при положение, че 30 % от македонците са официално бедни и парите, с които преживяват месечно, се равняват на всекидневната консумация на ток и вода от фонтана на незнайния конник. След 23 години независимост и опити за самостоятелен просперитет, Македония е отново на изходна позиция, защото все още й липсва адекватно самосъзнание и добросъседски външни отношения, евроатлантическата й интеграция изглежда като блян, а общият дълг на страната възлиза на 50 % от БВП.
    Но всичко това е добре замаскирано от лъскавите барокови куполи и неокласически сгради в „Скопие 2014”. На пръв поглед проектът демонстрира просперитета на една от бившите югославски републики, но при вида на хората, на които се налага да живеят редом с бронза и стириопора всеки ден, реалността изскача на преден план за по-прозорливите.
    Докато Яна вървеше с наведена глава до мен през центъра на Скопие, се разминахме с  мъж на средна възраст, който също имаше гости от далече и гордо им показваше сградата, която бе предназначена за археологически музей. „Ето тук ще сложат всички македонски съкровища и артефакти, които свидетелстват за величието на нашата  древна цивилизация”, разказваше той на своите гости видимо доволен. Вероятно беше един от привържениците на авторитарната политика на Никола Груевски и проекта на неговото правителство „Скопие 2014” и едва ли съществуваше жива сила, която да му покаже скъпата и кичозна реалност. Явно, за да живееш в Македония имаш две опции – да бъдеш горд, или да бъдеш гладен.