Галерия

1

Настоящият модел за излизане от икономическата криза ще доведе при един оптимистичен сценарий единствено до спад на дефицита до 2015 г., но ще се увеличи дълга на държавата, се казва в доклада на Научния институт към синдиката на частните служители ГСЕЕ „Гръцката икономика и заетостта 2010”.

Необходима е промяна на политиката, която да се съобрази с нуждите на обществото и нуждата за развитие според екипа от учени, които под ръководството на професор Савас Ромболис са изследвали тенденциите в гръцката икономика през последната година. Инвестициите няма да дойдат, ако няма добре развити мрежи и инфраструктура, подчерта г-н Ромболис. Промяна може да настъпи, ако областите и общините направят проучавния за състоянието на фирмите, които развиват своята дейност на тяхна територия. Впоследствие да се създадат клъстери и да свържат дейността си браншовете на туризма със земеделието, на строителството с туризма и т.н., както и да се развият сътрудничества между бизнеса и изследователските институти и образованието.

В началото икономическата криза започва като финансова криза, превърнала се е в криза на реалната икономика и рецесия, и се развива в криза на заетостта и набъбване на безработицата. Г-н Ромболис каза, че според негови източници съществуват над 15 млрд. евро за 2009 г., които се дължат на държавата под формата на неплатени данъци само от частни компании. Но гърците трябва да се подготвят, че 2011 г. ще бъде най-трудната от преходния период и ще има много затворени фирми и рязко покачване на безработицата. „Процентът на безработните ще се промени, но не може да се предвиди с колко, тъй като това зависи от политиката, която ще предприеме правителството за излизане от кризата” според Янис Панагопулос – председател на ГСЕЕ,

Ако страната продължи да се опира единствено на строителството, туризма, услугите и мореплаването, то тогава няма да има бъдеще и няма да успее да излезе от кризата, коментира г-н Панагопулос. Предложението е правителството да не да се стреми единствено към намаление на дефицита, а да се прецени какво може да се направи за развитието на страната и за обществото, така че да се постигне ритъм на развитие, който да създава работни места.

Предложението е да не се съкращават заплатите, но да се намалят драстично цените, тъй като със съкращението на заплатите се получава омагьосан кръг без изход за икономиката. Покупателната способност на гърците рязко намалява, пазарът се срива, фалират производители и търговци, губят се стотици хиляди работни места, държавата под формата на вноски за осигуровки и плащания на данъци също губи. Така Вангелис Бусулас, главен секретар на ГСЕЕ обясни икономическата ситуация на Гърция в момента.

Увеличава се средната продължителност на безработицата, системата за осигуряване и заплащане на работещите при няколко работодатели чрез блокчета става правило, а не изключение, а новите закони размазват трудовото право и потъпкват всички права, постигнати до момента и изразени в колективните трудови договори, отбеляза г-н Бусулас.

Иновационното в доклада за заестостта на ГСЕЕ е, че се прави опит да се интегрира и въпросът за промените в околната среда и как икономиката може да се приспособи към безвредни за околната среда решения. Докладът се състои от 11 раздела, от които първите пет са за страните и измеренията на кризата, а в останалите се говори за последствията от кризата върху трудовите отношения.