Марина Николова
По повод на идващите празници попитах едно момиче от Афганистан, което стоеше на павилион на площад Кумундуру с традиционни носии, как празнува нейното семейство Коледата и тя ми каза, че всъщност те празнуват нова година и то чак след няколко месеца, а новата година няма да е 2010, а 1380.
За миг си помислих, че живея в моята си приказка. Сетих се за възмущението на мой приятел от Турция от журналистка на Нешънъл джеографик, която направи репортаж за номадските племена в Турция. Когато отиде при тях, те я почерпиха с хляб и тя изкоментира, че останалите ядат месо, а на нея й дават хляб. А всъщност хлябът за тях е най-ценен, защото е необходимо време, докато порасне житото, а пък номадите се придвижават постоянно и не се занимават със земеделие, обясни ми Хасан яда си заради културното недоразумение.
18 декември е Световният празник на емигранта. В Атина от Министерство на вътрешните работи организират празник, на който поканиха представители на общностите от Южна Африка, Афганистан, Нигерия, Грузия, Албания да приготвят своите традиционни ястия и да покажат носии и сувенири от своите страни, за да се запознаят гостите на празника с традициите и културата на своите съседи, колеги и приятели. Жените, които в този ден са мнозинство и са представителки на своите общности подреждат грижливо приготвените ястия и сувенирите на павилиони, които са поставили от общината в паркчето на площад Кумундуру.
С бърза крачка отивам натам, за да не изпусна какво ще каже заместник министъра на вътрешните работи Катерина Бадзели, която първоначално закъснява, а два часа по-късно нейните колеги съобщават, че има работа в парламента и няма възможност да дойде.
Но всъщност с нетърпение се впускам из павилионите, за да чуя историите на тези хора дошли от всички точки на света за пристигането им в Гърция, за работата и семействата им, да науча как празнуват идването на новата година и какво си пожелават.
Ето и техните истории.
Принчиписа Учe e от Нигерия и от шест години живее в Гърция заедно със семейството си.
„Аз работя тук и живея с мъжа ми, който е нигериец с гръцко гражданство. Имам собствен магазин в Кипсели за хранителни продукти от Африка. Пресни и преработени продукти от Африка. Продавам плодове – планцем, ям – това, което го има в Африка и го няма тук.
Запознах се със съпруга си докато бях на почивка в Гърция, после си заминах за Нигерия и той дойде при мен, за да се оженим. После дойдохме тук. Имаме две деца - момчета на шест и на четири и половина години. Сега са на училище и двамата, а мъжът ми е на работа – той е ортопед, а аз съм тук.” (смее се)
Какво би искала да се промени през следващата година?
„Сега след като дойде ново правителство се надяваме, че ще станат по-добре нещата за чужденците. Трудно е да си изкарат документи за престой и работа и да живеят като хората. Много е трудно. Трудно е да се изкарат пари, не само за чужденците, но и за гърците, но се надявам, че всичко ще се промени към по-добро.”
Как празнуват новата година в Нигерия?
„Ние в Нигерия правим парти и танцуваме народни танци, ще ходим там. Не мога да ти кажа какво готвим, защото имената на тези ястия ги няма на гръцки език.”
Занди е от Южна Африка и е в Гърция над 20 години. Тук тя е учителка по английски език.
„Омъжих се за грък и той ме доведе тук. С мъжа ми се запознахме в Южна Африка по време на Апартейда, преди Нелсън Мандела. Тогава управляваха белите и на нас не ни беше позволено да се влюбваме в бели хора. Уау!! И тогава ни заловиха, защото живеехме заедно, а него за наказание го изпратиха обратно в Гърция и така дойдох и аз. Беше голямо приключение. Сега се връщам рядко в Южна Африка, въпреки че бих искала да си ходя всяка година, но (поглежда ме заговорнически) е много скъпо...
Как празнувате Коледата?
„Събираме се в някоя къща, готвим всички заедно и правим каквото ни харесва най-много... (с хитряшка усмивка за части от секундата прави една врътка от танц тип салса)
Какво искате да се промени през новата година?
(при този въпрос Занди коренно сменя настроението си и очите й стават сериозни) „Да дадат документи на чужденците, да не ги мъчат. Има деца, които са родени тук и нямат документи, а си нямат представа какво е Африка, не познават никоя друга страна. Тези деца са гърци, всъщност. От новото правителство казаха, че ще дадат документи на тези деца. Но и тези хора, които работят тук и са направили Гърция своя родина го заслужават - познавам хора, които постоянно се мъчат да си изкарат документи.”
Ахмаади Камила е от Афганистан и е на 22 г.. Тя живее в Гърция от девет години и сега следва в първи курс за акушерка
„Днес представяме някои традиционни неща от нашите родини - ястия, носии. Това е женската носия от Афганистан. Тя не се носи в града, но аз съм от Бамия и там момичетата ги носят. Най-вече на сватби, но може и без повод да си я облекат. Може да се носи като всекидневна дреха, но е неудобно да готвиш и да чистиш с нея.”
А защо е избрала да дойде в Гърция?
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
