Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

СИРИЗА не е политическата противоположност на Златна зора

05 Април 2013 / 15:04:22  Анастасия Балездрова
1911 прочитания

Изборният резултат на Златна зора разтърси политическата система и гръцкото общество и успя да се утвърди като трета политическа сила в Гърция. Нейните членове усърдно се стремят да предизвикват интереса на медиите по всякакъв начин в единствена цел да задържат камерите върху себе си.

Според коментатори това е начинът им да запазят подкрепата на “случайните” гласоподаватели, които са ги подкрепили, за да накажат традиционните и установени играчи на гръцката политическа сцена.

В същото време партията се опитва всячески да отхвърли обвиненията, че е нацистка и не губи възможността да превърне парламента в цирк при всяка удобна възможност.

За това коя е Златна зора, кое е мястото й в политическия спектър и доколко представлява опасност за демокрацията разговаряхме с политолога Василики Георгиаду. Тя е доцент по политически науки в атинския университет Пандио и автор на книгата “Крайната десница и последствията на съгласието. Дания, Норвегия, Холандия, Швейцария, Австрия, Германия”. От 2009 следи отблизо развитието на крайната политическа формация заедно със свои колеги от гръцки и чуждестранни университети.

 

Г-жо Георгиаду, къде поставяте идеологически Златна зора? Какво общо има тази партия с крайнодесните партии в други европейски страни?

Всички партии, които се намират по-вдясно от традиционните десни и консервативни партии се наричат крайнодесни. Централната дефиниция е “far right”, но тя е много обща. Тя обединява партии, които се различават много помежду си.

Така в тази категория присъстват и така наречените популистки радикални партии на крайната десница, и екстремистките партии на крайната десница.

В гръцката действителност към първата подкатегория спада партия ЛАОС, а към втората – Златна зора. Но дори и там нещата не са еднакви. Там фигурират партии с авторитарен характер и активизъм, който се изразява и чрез използването на средства за политическо насилие. Но има и партии, които в допълнение са също носители на една национал-социалистическа и нацистка идеология.

Не всички екстремистки партии от крайната десница в Европа имат про-нацистка насоченост. Но всички про-нацистки партии са екстремистки.

Защо феноменът се появи в Гърция сравнително късно, когато неонацизмът в Европа отшумяваше?

И в трите основни държави в Южна Европа, които са преживели диктатури или фашистки режими, продължили до късния следвоенен период, като Гърция, Португалия и Испания след падането на тези режими не се появиха силни от гледна точка на изборната им сила партии на крайната десница. Причината е, че спомените от времето на авторитарното управление са били толкова силни, че не са позволили на гражданите да приемат идеологите на крайнодесните формации.

Непоносимостта към крайната десница в Гърция започва още от първия следвоенен период, когато се появяват така наречените национални партии. Това е било определението, което са давали за себе си партиите, които са се намирали извън рамката на традиционните десни партии. На практика те са били крайнодесни партии, но тогава този термин не е съществувал. Цялото това политическо пространство не е целяло да постигне самостоятелно присъствие в политическата система. Целта им е била по-скоро да се вместят под “чадъра” на една голяма дясна партия. Затова различни формации, които са съществували през 50-те и 60-те години, както и техните членове са се опитвали да се присъединят към силната за момента дясна партия.

Този модел се повтаря непрекъснато до първите години след възстановяването на демокрацията през 1974. Някой би очаквал различни про-монархистки и про-военни формации с антикомунистическа насоченост да се стремят към самостоятелно участие в изборите точно тогава. Но това не се случва. Тяхното участие е нищожно. Те се мобилизират донякъде по време на изборите през 1977, когато монархията е вече премахната, но само временно.

Общо можем да кажем, че до 2001 година, когато Георгиос Карадзаферис учреди партия ЛАОС този своеобразен “чадър” на Нова демокрация покриваше всичко. В нейната вътрешност се намираха повечето от ултранационалните и ултраконсервативните сили, дори и почитатели на военната диктатура.

Напоследък се разрази дискусията за това как медиите трябва да отразяват дейността на Златна зора. Според някои мнения те трябва да показват всичко, за да покажат истинското й лице, други – че медиите й отдават твърде голямо внимание. Какво е вашето мнение?

Аз смятам, че представянето на Златна зора премина през няколко стадия. Един от въпросите, които следим с колегите е доколко медиите действат като възможност за политическо налагане за партията. В началото и до местните избори през 2010, когато партията се появи за първи път на политическата сцена медиите не й обръщаха внимание. Дори по време на предизборната надпревара те не даваха трибуна на нейния лидер Никос Михалолиакос. Тогава той беше изпратил извънсъдебно писмо до една от телевизиите с цел да бъде допуснат да участва в дискусия между всички кандидати.

Категории: Политика политическа система СИРИЗА Златна зора екстремистка десница медии
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus