Галерия

1

Цената на кредитирането на Германия и САЩ падна значително след разгара на гръцката икономическа криза и това сочат нивата на лихвите по заемането на трите държави. За една година лихвите по гръцкия външен дълг скочиха от 5,99% на 25,18%. В същото време лихвите по германските десетгодишни държавни облигации са паднали на 1,9% от 3,1% през 2010. Печеливша е и САЩ, където цената на кредитирана също отбелязва спад и от 2,9% за миналата година става около 2% през октомври тази година.

Възвращаемостта към обема на привлечените инвестиции за американските държави облигации е несъразмерен, защото носи изключително ниска приходност, но въпреки това привлича капитал. Инвеститорите търсят сигурни инвестиции и избягват рискови действия, които може да им струват скъпо. Този феномен във финансите се нарича „полет към качеството” (Flight To Quality), който в случая е по-скоро полет към сигурността, след като страните от европейската периферия започнаха да чувстват първите сътресения на икономическата нестабилност. „В тези условия парите от Европа се източват към САЩ и Германия, за да намерят сигурност”, отбеляза Илияс Караволяс, който е финансов анализатор и съветник по стратегически сливания и придобивания в речта си „Правителства срещу пазари”. Той подчерта, че в момента ликвидните средства на световните пазари са ограничени и борбата за надмощие между големите финансови институции в света е изключително ожесточена.

В тези условия в момента най-големият залог е кой ще помогне на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF) да акумулира нужните средства за усвояване на дълговата криза на стария континент. Първоначалният план, според който фондът трябва да има общи гаранции от 440 милиарда евро няма да стигнат, за да подкрепят страните от еврозоната изпаднали във финансови неволи. Идеята е фондът да набира сам капитал от една страна, като издава свои облигации, които всъщност на еврооблигации и от друга да акумолира средства от страните членки. „Реалната сума, с която Европейския фонд за финансова стабилност разполага са 80 милиарда евро. От тях 20 милиарда евро идват от Германия. Останалите са ликвидни суапове, отворени линии от Европейската централна банка и други. Сериозни фактории в Европейската централна банка настояват, че фондът му трябват три трилиона евро, за да бъде устойчив”, обясни Караволяс.

Той подчерта, че тази сума е много голяма, за да може европейските страни сами да я набавят и тук идва ролята на капиталовите пазари за пореден път, като необходимото зло, за да помогнат за акумулирането на нужните средства.

„Причината, поради която днес не можем да напълним касата на Европейския фонд за финансова стабилност е, че ако страните от Европа излязат на капиталовите пазари днес ще трябва да платят лихва между 5%-7%”. Караволяс подчерта, че капитализирането на фонда в настоящето състояние на нещата не е възможно, нито устойчиво, защото договорената лихва върху финансовата помощ за Гърция е по-ниска от нивото на кредитиране на голяма част от останалите европейски страни. Той даде пример с Франция, която може да заеме пари от свободните пазари с лихва близка до 5%, за да внесе в EFSF, а Гърция да върне заема по финансовата помощ с 3,5% и съответно със загуба.

Според Караволяс решението на финансовия пъзел на Европа се крие в осигуряването на стокови или златни гаранции за издаването на новия тип общи облигации, които ще помогнат за акумулирането на спасителни средства. „Трябва да се вземе решение дали Европа ще започне да печата пари”, казва финансистът. Той подчертава, че изкупуването на токсичните европейски държавни облигации от Европейската централна банка не решава проблемите с ликвидността. Само печатането на нови пари ще може реално да влее нова кръв в разпокъсаната Европа, но този процес изисква издаването на конкретни гаранции с реална стойност, без значение дали това е злато, недвижими имоти или сурвини.