Галерия

3

2

1

Гръцката икономическа криза се оказа пагубна за малките търговци в страната, донесе със себе си много граждански протести и недоволство, но има и един положителен ефект – гърците започнаха да търсят и предпочитат местните, пред вносните стоки. Заключението е на специализираното издание Marketing Week, което прави анализ на промяната в маркетинговите стратегии и предпочитанията на потребителите след икономическия колапс преди година.

Специалистите оценяват, че до началото на последната световна икономическа криза на гръцкия пазар са господствали главно вносните стоки. Само за 2008 година страната е похарчила за внос на стоки и услуги над 61 милиарда евро. Едно на всеки четири евра от БВП са използвани за закупуване на чуждестранна продукция, като по този начин са били укрепвани чужди икономика, а не местната. Дефицитът по текущата сметка за същата година е бил 14,6% от БВП. Неговата стойност е могла да бъде доста по-малка, ако местното производство е отговаряло на търсенето в страната. Например, по-голям процент от познати и широко търсени зърнени култури са били внасяни, вместо произвеждани в Гърция – 92 на сто от консумираната леща е вносна, 46 на сто от боба и 69 на сто от леблебия.

Днешното правителство обяви като основен свои приоритет, че наред с прилагането на фискалната консолидация на бюджета и структурните реформи, ще смени и икономическата политика на страната. Фокусът ще се насочи от стимулиране на потреблението с пари на заем към подсилване на производството и износа.

Намаляването на вноса и увеличаването на местното производство са основните условия за възстановяване на местната икономика. Предпочитанието на потребителите да закупуват гръцки продукти на вътрешния пазар дава възможност парите да останат в страната, да се върнат в производството и така да се запазят работните места и дори да се отворят нови. В тази насока е и тазгодишната инициатива на Министерството на селскостопанското развитие и храните, което ще „налее” три милиарда евро през 2011 в производството на характерни за Гърция продукти – зехтин, кашкавал, сирене-фета, маслини, вино, хляб, твърда пшеница, мед, плодове и зеленчуци. Гръцката търговска камара също излезе с предложение за популяризиране на гръцката продукция и всички стоки произведени в страната ще имат начален баркод, който започва с номер 520.

Много гръцки фирми реагираха бързо на новите нужди на местната икономика и промениха маркетинговите си стратегии. Ако в предишни години се е отдавало по-голямо значение на други качества на продукта, то вече на първо място се изтъква произхода на рекламираната стока. Различни мениджъри на водещи гръцки производствени фирми коментират пред изданието, че съчетанието произход-качество-цена е тайната на успеха на много гръцки фирми.

„Гръцкият произход не е достатъчен, защото основно се търси качество. Цената трябва да задоволява нуждите и желанията на клиента, но да не е непоносимо висока”, казва мениджърът „Връзки с обществеността и Корпоративна отговорност” на производителя на хранителни стоки Unilever Мина Валавани. Според нея гръцките потребители са взискателни и само местният произход не е достатъчен, за да накара купувачът да предпочете гръцката стока.

Агис Пистиолас маркетинг специалист на компанията за търговия и разпространение на зърнени храни  като боб, леща, грах и други Agrino казва, че не е достатъчно потребителят да протегне ръка и да вземе стоката с гръцко знаме на опаковката. Той изисква най-доброто за себе си и неговото семейство. Затова компаниите са длъжни да промотират не само гръцкия произход, но заедно с него и да се погрижат да предложат най-високо качество. В този смисъл Agrino са решили да направят една крачка напред и описват на опаковката името на производителя и региона, в който са отгледани културите-източник на крайния продукт.

„Компаниите-производители на стоки от първа необходимост от гръцки произход имат отговорност да коригират цените на предлаганите от тях продукти”, твърди маркетинговият директор на компанията за производство на колбаси Creta Farms, Джени Лахана. Кризата и намаленото потребление предизвика нуждата от изготвянето на нова ценова стратегия, която да отговаря на по-бързо „стопяващите” се финанси на гръцките домакинства. Creta Farms бе една от 40 компании, които откликнаха на призива на министъра на регионалното развитие и конкурентността Михалис Хрисохоидис и намалиха до 30 на сто цената на крайния потребител на някои от стоките си.

Кризата отвори по-широко и друга врата за гръцките производители и това е износът. Vivartia, ΦΑΓΕ, Олимпос, Creta Farms, Мед Атики, Agrino, Минерва и много други вече имат добри позиции на международния пазар. Когато потреблението в страната падна, тези компании бяха принудени да потърсят нови клиенти извън границите на страната, които да поемат произведената стока. На принципа „Повикай неволята да ти помогне” в последното тримесечие на 2010 година износът в страната нарасна до почти 10 на сто и то точно в резултат на ниското местно потребление. Кризата притисна гръцките производители и ги направи по-дръзки и по-предприемчиви, което определено даде положителен резултат.

Добре познатата Средиземноморска диета и основните продукти, на които тя се опира дава стабилна основа за износ и спечелване на нови позиции на типично гръцките стоки, като зехтин, маслини, фета, зеленчуци и риба. На тази основа е създаден и иновационният продукт на Creta Farms „Εν Ελλάδι” или в превод „В Гърция”, който заменя животинските мазнини със студено пресован зехтин и пътува по всички краища на света, като популяризира здравословния начин на хранене познат в Средиземноморието.