Галерия

4

3

2

1

В разположения на малоазийското крайбрежие на Турция по протежението на дълъг и тесен залив някога космополитен град, освежителният морски бриз, смекчава слънчевия летен зной. Терасиран и плавно спускащ се по склоновете на околните възвишения към крайбрежния, опасан с палми булевард, Измир донякъде напомня на Солун. Третият по големина град в Турция и второто най-важно пристанище след Истанбул, той все още носи следа на космополитност и е оживен през цялата година. С още по-активен живот той пулсира по време на Международния фестивал на изкуствата през летните месеци юни и юли и по време на Международния панаир, който се провежда там през август и септември.
Първоначалното селище, построено в местността Байраклъ, датира от третото хилядолетие преди новата ера и по това време наред с Троя то има една от най-развитите култури в Западна Анатолия. През първото хилядолетие преди новата ера Измир, тогава известен с гръцкото му наименование Смирна, е център на гръцките колонии в Мала Азия сред най-значимите градове на Йонийската федерация. С този период, един от най-бляскавите в историята на града, е свързана легендата, че е едно от седемте места, претендиращи да са родина на Омир. След лидийското нашествие през 600 г.пр.н.е. следва персийското господство, а през 4 в.пр.н.е. Лизимах - един от стратезите на Александър Македонски, построява нов град по склоновете на планината Пагос (днешната крепост Кадифекале). От нея се открива прекрасна гледка към целия Измирски залив и модерното предградие Каршъяка (гръцкото Корделио), намиращо се на отсрещния му бряг. От тази епоха е и античната агора, превърната по-късно в мюсюлманско гробище. След разрушително земетресение през 178 г. от н.е. агората е възстановена от император Марк Аврелий.
В Смирна е възникнала и една от първите християнски общини. Недалеч от нея в Ефес е проповядвал и апостол Павел. Днес католическа, църквата “Свети Поликарп” е най-старата в Измир. През първи век от новата ера тя символизирала една от Седемте църкви на Изтока, към които Свети Йоан Богослов отправя своето послание след като получава божественото откровение на остров Патмос. Първият епископ на Смирна свети Поликарп бил подложен на изтезания от римляните през 155 г. от н.е. Според християнската легенда, тъй като пламъците на кладата не искали да го погълнат, най-накрая войниците били принудени да го убият. След периода на римско управление, градът остава в границите на Византийската империя до завладяването му от селджуките през 11 век.
Символът на Измир, “Часовниковата кула” (Сааткуле), е сърцето на града, намиращо се на площад “Конак”. Построена през 1901 г. от френски архитект, тя била съградена като дар за жителите на града от султан Абдул Хамид и е изкусно орнаментирана в късно отомански стил. Ханът Къзларагасъ, прекрасен образец на османската архитектура от 18 век, е реставриран в целия му предишен блясък. Археологическият музей, намиращ се недалеч от площад “Конак”, разполага с богата антична колекция, включваща някои от статуите от древната агора. Стара измирска къща, използвана на времето от основателя на Турската република, подслонява музея на Ататюрк. Съчетанието на култури се допълва от стария квартал “Караташ”, известен още и като по-заможната еврейска махала. Пешеходната улица “Дарио Морено”, на която се намира т.нар. „Асансьор”, е кръстена на известния турски певец, автор на песни и композитор от еврейски произход, роден в Турция през 1921 и починал твърде рано от сърдечен удар през 1968. Европейска слава той печели след като през петдесетте и шейсетте години прави във Франция, забележителна, включително и филмова, кариера, а най-разпознаваемата му песен и до днес остава „Истамбул-Константинополис”. Улицата води към забележителността - самата постройка на асансьора, съграден през 19 век, който е с височината на пететажна сграда и свързва улиците в ниската част на квартала с тези на възвишението. Асансьорът отвежда до ресторант-тераса, чиято гледка съперничи с тази от крепостта Кадифекале.
Левантинската атмосфера на града най-добре може да се усети по крайбрежния булевард “Кордон” и в днешния район Алсанджак, предизвикващия носталгични спомени сред някогашните му гръцки жители и техните потомци. Известен в началото на века като Пунда, там се намирали чуждестранните търговски кантори, параходните дружества, консулствата, католическите колежи, банките, застрахователните компании, борсата, театрите и заведенията. На тях градът дължи някогашната си слава на търговски и светски център в Ориента, наред с Александрия, Порт Саид, Кайро, Одеса и др. Търговско-икономическият разцвет на Смирна настъпва през втората половина на 19 век и оказва влияние върху градоустройството и архитектурния му облик, който представлява амалгама от европейски еклектични стилове и вековни местни строителни традиции. Икономическото проникване на Запада е стимулирано от прокламирането на реформата на Танзимата през 1848 г. През 1855 г. Високата Порта дава на гръцкото кралство статут на най-облагодетелствана държава, който допринася за масовото преселване от независимата гръцка държава към тези, все още в турско владение, земи. В периода на духовния, обществен и търговско-икономически разцвет на “Гордостта на Йония” ролята на гръцкия елемент е доминираща. През 1922 г. 200 000 от 370 000 жители на града са гърци и не случайно това най-значимо пристанище в Ориента е било наричано “гяур Измир”. Днес повечето някогашни постройки са изместени от циментените фасади по “Кордон”, а на площада срещу морето се издига конна статуя на Кемал Ататюрк, която сочи към гръцките острови. Централната улица на Алсанджак Kibris (“Кипър”) – също възприема от гърците като предизвикателно название -  е превърната в пешеходна зона, от двете страни на която са разположени реставрирани къщи с традиционната фасада с тесен еркер, кафенета и ресторанти.