Галерия

4

3

2

1

 Основен „инструмент” за разпространяването ина ребетика също така представлява преселването на музиканти от Смирна и Цариград в големите градски центрове на новосъздадената гръцка държава. Те изпълняват репертоара си в музикални кафенета, така наречените „кафе-аман” или на специални подиуми, въодушевявайки публиката. Кафе-аман процъфтяват, особено в Атина, достигайки разцвет през десетилетието 1886-1896. Тяхното наименование, както и «аманес» - конкретният вид песен, произлиза от честото повтаряне на турското възклицанието «аман». Както всички големи пристанища, и Смирна естествено е била спирка за присаждане на различни стилове и веяния върху първоначалния стил. Не случайно той процъфтява в пристанищни градове като Ермуполи на остров Сирос, родил един от двамата най-прославени гръцки ребетес – Маркос Вамвакарис, Пирея, Кавала, Ираклион на Крит и др. Пристигналите от Мала Азия след опожаряването на Смирна през 1922 г. гръцки бежанци – сред които изключителни музиканти и певци - заедно с местните им събратя придават окончателния облик на стила ребетика.