Галерия

1

Четири месеца преди изборите опасенията за ниска избирателна активност и очакванията за възход на крайнодесните и ксенофобските сили в Европа растат все повече. Причините за непрекъснато спадащото доверие към европейските институции и засилващия се евроскептицизъм бяха поставени в основата на конференцията на тема: „Осмелете се за демокрацията” ,която организираха в Атина френското издание „Le Nouvel Observateur” и гръцкият всекидневник “Катимерини”.

„През последните години неравенството и безработицата в Европа надминаха всякакви граници. Според едно изследване ако ситуацията продължи да бъде такава, през 2018 доверието в Европейския съюз в страните от Северна Европа ще е едва 1,3 на сто, а в Южна – под 1 на сто. Необходима е радикална политическа промяна. Управлението не може да продължава да се ограничава, както стана през последните години с увеличаването на правомощията на Европейската комисия за сметка на европарламента”, заяви бившият премиер и министър на външните работи на Италия Масимо Д’ Алема.

От опита си в европарламента от групата на Партията на европейските социалисти, Д’Алема посочи, че политиците в Европа трябва да започнат да дискутират помежду си за бъдещето на Евросъюза независимо от политическите си различия, да правят компромиси и да създадат една конкретна визия за гражданите на Европа. Той се обяви категорично за федерализацията на Европа. „Много от колегите ми в ПЕС не подкрепят тази позиция, но аз съм федералист. Светът се променя непрекъснато и ако искаме да се намираме на масата на преговорите по глобалните въпроси нямаме друга алтернатива освен да сме обединени. Зная, че това е трудно. Има държави, които искат да доминират и не го крият, но това е само част от миналото. Бъдещето ни ще бъде по-добро и ще сме силни само ако бъдем заедно”, каза италианският политик.

Той подкрепи напълно предложенията на либерала Ги Верхофстад, бивш премиер на Белгия и кандидат за председател на Европейската комисия от страна на Алианса на либералите и демократите за Европа за промени в начина на управление на ЕС.

„Не е възможно 28 премиери да съуправляват. Представете си САЩ да се управляват от представители на 52 щата без Обама, да не съществуват институции, които да контролират икономическата и финансовата политика. Това би било невъзможно. Всички знаем, че Европа не може да продължи да има единна валута, без да има валутен и банков съюз. Ако продължим така единственото сигурно нещо е, че евроскептиците ще вземат превес”.

Според Верхофстад държавите – членки трябва да създадат федерация, която да се управлява по демократичен начин от избрани от гражданите органи. „Една идея в тази насока е лидерът на Европейската комисия да се избира от парламентарната група на партията с най-много представители в европарламента. Така гражданите косвено ще участват в неговия избор, след като евродепутатите са били избрани с техния вот. Личното ми мнение е, че трябва да бъде създадена система за плащане на данъци директно към европейските институции. Това ще засили усещането за принадлежност на гражданите към съюза, а парите ще се разпределят в страните-членки”.

Кандидатът на европейските либерали, към чиято парламентарна група принадлежи гръцката партия Драси подчерта: „Без федерализация и общо решаване на проблемите ще броим все повече нови поколения от младежи, които ще искат страните им да напуснат Европейския съюз. Да, той успя да постигне първоначалната цел, за която беше създаден – да се избегне нова война. Но младите хора не са преживели война, те са родени и израснали в мирно време, така че този аргумент не може да ги спечели. Това, от което имат нужда е възможности за развитие и работа”.

Бившият европейски омбудсман Никифорос Диамандурос поясни, че тазгодишните европейски избори за пръв път ще се проведат според Лисабонския договор, с който се въвеждат промени включително в изборното законодателство. Диамандурос каза още, че една голяма стъпка към засилването на демокрацията би била възможността европейските граждани да могат да гласуват за представените в европарламента партии.

Еврокомисарят по въпросите на вътрешния пазар и услугите Мишел Барние заяви, че Европейският съюз трябва да стане по-убедителен спрямо младите хора, като призова за повече политика и по-малко бюрокрация в неговото управление. Той защити начина, по който Европа реагира на финансовата криза, като каза, че ЕС не е една държава, но въпреки това ситуацията е била овладяна.

Гръцкият премиер Андонис Самарас заяви, че възходът на крайната десница в Гърция се дължи на политиката на строги бюджетни съкращения и нейните тежки последици върху гръцкото общество. „Затова трябва да създадем един нов социален договор, който да е основан на „социалния либерализъм”. Гърция стъпи на краката си и икономиката й започна да се съвзема. Големият залог е да се справим с безработицата, която особено сред младите хора е 60 на сто”.

Според вицепремиера и министър на външните работи Евангелос Венизелос Европа трябва да се върне към фундаменталните си ценности, да отхвърли бюрократичния и непрозрачен механизъм, който я управлява и да се доближи до гражданите, които „днес се чувстват много отдалечени и не разбират какво се случва”.