Галерия

4

3

2

1

    Едва ли има дете, което да не се е смяло със сълзи на очи на забавните приключения на палавия немски благородник, който когато затъва в блатото сам се хваща за косата, за да се извади от него. Този смешен разказ в толкова вопиющо несъответствие с всички закони на физиката e много показателен за ситуацията, в която се намират гръцките банкери в момента. Също като барон фон Мюнхаузен и те са поставени в трудна ситуация, от която могат да се извадят само  те самите, но за тази цел трябва да се хванат за косата и да вземат болезнени решения.

    От блатото на държавните облигации...

    Гръцките банки са се “нагълтали” с държавни облигации за 40 милиарда евро, които в момента никой не купува освен Европейската централна банка, а и тя не се знае докога ще прави това. Spread-показателят им достигна до нивата си отпреди обявяването на помощта от 110 милиарда евро и в момента една 30-годишна облигация от 100 евро се продава на пазара за 48 евро въпреки 10-процентовата си лихва. Според оценките на анализаторите шансовете на Гърция да преустанови плащанията си по дълга в 5-годишен период са 68,7 на сто - за сравнение, тези на управляваната от непредвидимия Уго Чавес Венецуела са 58,62 на сто. Според Citi Bank от всички банки в Европа гръцките най-много са обвързали съдбата си с платежоспособността на държавата именно поради голямото си “отваряне” към държавните облигации и затова при един евентуален Мораториум върху плащанията, те ще загубят 39 на сто от капиталите си. Средният процент за останалите европейски банки е 6 на сто.
    Именно това е причината имиджът на гръцките банки катастрофално да пада в световен мащаб. Не е случайно съвпадение, че агенция Moody’s намали кредитните рейтинги на 6 гръцки банки - Националната банка на Гърция, Alpha Bank, Eurobank EFG, Земеделската банка, Geniki и Emboriki и постави под наблюдение Marfin. В същото време италианската Unicredit понижи очакваните стойности на акциите на 4-те най-големи гръцки банки като предсказа, че с изключение на Националната банка на Гърция останалите ще приключат 2010 със загуби. Unicredit намали очакваната стойност на акциите на Националната банка на Гърция на 8,60 евро от 10,80 евро, на Eurobank EFG на 3 от 5 евро, на Alpha Bank на 3,90 от 5,40 евро и на банка Пиреос на 2,90 евро от 4,70. Не закъсня и американската JPMorgan, която срина очакваната цена на акциите на Alpha Bank от 20 на 4,70 евро и на Националната банка на Гърция от 52 на 9,80 евро!

    ... в капана на Stress test-овете

    Прословутите stress test-ове, на които гръцките банки ще бъдат подложени през септември правят точно това - изследват какво ще се случи с банките ако рецесията в Гърция през 2011 година надхвърли -4 процента, безработицата надхвърли 15 процента, лошите кредити надхвърлят 10 процента, депозитите намалеят с 5 процента и в същото време Гърция разсрочи  плащанията по дълга си.  Този сценарий може на мнозина да изглежда прекалено песимистичен, за гръцките банкери обаче той е направо кошмарен, защото е реалистичен. Както многократно сме казвали банките, които не издържат изпита ще отидат във Фонда за фискална устойчивост, а оттам ще бъдат натоварени на ешафодите за сливания и продажби.   

 Според изчисленията на Unicredit ако Гърция разсрочи плащанията по дълга си с 5 години и обяви haircut на дълговете си от порядъка на 50 на сто, това ще намали капитализацията на Alpha Bank на 6,7 на сто, на Националната банка на Гърция на 5,1 на сто, на Eurobank EFG на 4 на сто и на банка Пиреос на 2,2 на сто. Като резултат споменатите банки ще имат нужда от допълнителни капитали в размер на 6,8 милиарда евро, за да имат шанс да оцелеят. Ако не са в състояние да намерят тези капитали, ще се наложи гръцката държава да придобие 21 на сто от акциите на Alpha Bank, 25 на сто от тези на Националната банка на Гърция, цели 46 на сто от собствеността на Eurobank EFG и огромните 62 на сто от банка Пиреос.

Изключение от този сценарий може да се направи само, ако международните пазари решат да финансират затъналите в блатото гръцки банки. Такава възможност в момента изглежда нищожна. В момента пазарната реалност за гръцките банки (нека уточня, че пазарната реалност, както и медийната реалност често са различни от икономическата или реалната реалност) е haircut от порядъка на 40 до 45 на сто от дълга.

    Сливанията като хващане за косата и издърпване от блатото
    
    Гръцките банки произвеждат 4,36 на сто от Брутния вътрешен продукт на страната и затова са ключов отрасъл в очите на правителството, което не крие симпатиите си към идеята за сливанията на банки по схемата 2 в 1 или дори 3 в 1. В центъра на повечето схеми стои, разбира се, най-големият банков колос в страната Националната банка на Гърция. Неин официален представител призна, че слуховете за предстоящи сливания не са нови и са логични в периоди на криза. Той нито потвърди, нито опроверга каквото и да било, а само обяви: “В момента не мога да ви съобщя нищо”. Което говори много.
    Засега, поне официално, банкерите предпочитат да играят самостоятелно и търсят инвеститори отвън. Вече писахме за интересите на HSBC и BNP Paribas към гръцкия банков пазар. Тази седмица много шум предизвика съобщението на вестник Financial Times, че катарският инвестиционен фонд Qatar Investment Authority иска да закупи дял от Националната банка на Гърция. От ръководството на банката побързаха да опровергаят информацията като увериха, че Националната банка на Гърция няма никакво намерение да увеличава уставния си капитал, тъй като е направила това преди година и при много по-добри условия.
    Според седмичника “Кефалео” обаче грешката е вярна и  Qatar Investment Authority наистина са купили дял от банка, но това не е била Националната, а Alpha Bank. Арабският инвестиционен фонд в началото е искал да купи 4 на сто от акциите на частната гръцка банка, но впоследствие този процент се е оформил на малко под 5 на сто. Много анализатори смятат, че тъй като европейските и американските пазари са затръшнали вратите си пред гръцките банки, логично е те да се насочат към инвеститори от Близкия изток и Азия.
    Защо обаче след като пазарната логика недвусмислено показва, че единственото решение е окрупняването на гръцката банкова система, то се бави и не се случва? Поради един специфичен феномен, който политолозите наричат

    Greek Resistance  Against Reforms

    или завидната устойчивост на Гърция да не се реформира или да го прави колкото се може по-бавно и колкото се може по-малко. В тази страна философията “Защо да се променям, като и досега съм си живял добре” процъфтява както никъде другаде. Разбира се, в случая с гръцките банкери има и друг момент. Когато банките от 10-тина станат две или три много президенти, изпълнителни и управляващи директори, членове на управителни съвети и т.н. ще загубят постовете си. Някои ще загубят пари, други ще загубят много пари. Затова и решението да се слеят две банки е болезнено за хората, които ги управляват. То обаче трябва да се вземе навреме. Защото ако закъснее, вече няма да говорим за сливане на банки, а за това, че една банка е купила друга. Което е съвсем различна история. И все пак е за предпочитане от край от типа Lehman Brothers.
    А че Гърция е заобиколена от буреносни облаци, никой не се съмнява. През седмицата електронното издание EUobserver писа, че половината от 44 -те банкови шефове, анкетирани от "Икономист интелиждънс юнит", заявяват, че очакват една или повече държави да напуснат еврозоната до 2013 година. Те посочват, че най-вероятно това ще са Гърция, Португалия, Испания и Ирландия. Тридесет и шест на сто от запитаните прогнозират тотален колапс на единната европейска валута. Много гръцки бизнесмени смятат варианта за излизане от еврозоната за абсурден, но европейските им колеги не са на това мнение.
    Доверието в гръцките банки пада и това е факт, който всеки сериозен банкер трябва да признае поне пред себе си. Според агенция Reuters от началото на годината до края на месец май 18 милиарда евро са напуснали гръцките трезори и са заминали в чужбина, което е 7,6 на сто от депозитите в тях. Най-често изтегляните и прехвърляни в чужди банки суми са били от порядъка между 100 и 200 хиляди евро, а притежателите на влогове между 10 и 20 хиляди направо си ги теглили и си ги прибирали вкъщи.  
    Като всеки герой, попаднал в трудна ситуация и разкъсван от необходимостта да направи съдбоносен избор, така и гръцките банкери стават изключително интересни и атрактивни за наблюдения и анализи. И те трябва да свикнат с новото си място в медиите. Барон фон Мюнхаузен е популярен и обичан и до днес защото е смел и находчив и намира изход и от най-задънената улица. Това е поведението, което се очаква днес и от гръцките банкери.
    Ако забелязахте, не казахме нищо за кипърските банки и тяхното присъствие в Гърция и по света. За тях ще ви разкажа в по-следващата приказка. Защото, както си спомняте следващата я запазихме за гръцките застрахователи.