Галерия

1

Предизборната борба за нов парламент през 2012 година в Гърция ще се запомни с най-вялата проява на политически агитации в традиционния им вид. Меморандумът за финансова помощ и условията по него разделиха участниците на политическата сцена в страната на два основни лагера - “За” или “Против” европейската финансова помощ. Освен това познатите от миналото политически инициативи като предизборни митинги, публични дебати и гръмки нападки отстъпиха на средно дълги пресконфереции. На тях лидерите на водещите партии се опитват не особено успешно да убедят журналистите, че са най-добри и кадърни да извадят Гърция от кризата. Изложенията им се предават пряко по всички телевизии с национален обхват и това е основният начин политиците да “влезнат в контакт” е евентуалните си избиратели.

Същевременно кибер пространството и социалните мрежи станаха eдинственото място, където партийните пристрастия влизат в ръкопашен бой. Te станаха главна арена на политическата агитация. Политологът Пламен Тончев описва много ясно характера на интернетския двубой за гласовете в предизборната борба:

Ожесточената конкуренция между политическите партии и кандидати в съчетание с отстъплението на вестниците и установяването на новите медии създаде едно безпределно електронно кафене. Това кафене може да се превърне в социална институция, особено в една ера, в която всички искат да говорят, но никой не може да се похвали с нивото на водените разговори. Демократичният характер на кафенето и плурализмът на мненията, изразени в него не гарантира задължително тяхното качество.

Мненията в подкрепа или в опозиция на различните партии бомбандират обикновенните ползватели на социалните мрежи от всички страни с агитации. Новата арена на популизма не може да бъде ограничавана в рамките на един площад, едно радиоинтервю или от телевизионно време. Лозунги, призиви и послания кръжат в неограниченото пространство на интернет, като ползват за преносители десетки хиляди виртуални разклонения на идентичността ни. Гласоподаватели и кандидати разпространяват своите виждания и дават своите мнения (без значение дали те са желани или не) под формата на коментари във facebook, twitter, youtube, myspace и всички останали разклонения на Аз-а в епохата на комуникацията.

“Заедно в пътешествието към Надеждата. Край на това, което ни наранява. Засилваме Нова Демокрация. Доведи до урните и други другари по оръжие. Нека тръгнем заедно. Андонис Самарас”. Това е посланието на лидера на дясната партия, основен опонент на ПАСОК в туитър от края на април. Той има над осем хиляди “верни” поклонници в тази социална мрежа. 20 от тях с възхищение са предали неговото послание на техните последователи (followers), а няколко са отбелязали коментара като любим (favorite). Това е само един пример как всеки може да припомни за себе си без значение дали казаното носи някакъв по-дълбок смисъл или е само капка в морето на общата предизборна агитация.

Подобни общо насърчителни слова не липсват и от страна на лидера на ПАСОК Евангелос Венизелос. “гърците се борим и ще успеем” е само един от “виковете” в акаунта на социалистическия лидер, които не срещат голям успех. Повечето от неговите постове или биват пренебрегвани от зелените фенове, или биват критикувани с коментар като този: “Пребори се първо да напишеш гърци (в началото на изречението) с главно “Г” и после ще видим...”.

Нападките най-често обаче не са от страна на гласоподавателите към политиците, но между самите опоненти. Известният десен политик с наследствен, но все още непроявен уклон към лидерство Кириакос Мицотакис от своя страна хвърля ръкавица в лицето на еколозите и левите: “Прави ми впечатление, че всичката бумащина покрай изборите (плакати, брошури и други) идва от приятелски настроената към околната среда левица”. “Ципрас падна до точката да предлага дясно-ляво правителство”, коментира в туитър Венизелос предложението на крайно лявата СИРИЗА да обедини сили с десните Независими гърци на Каменос. Евангелос Венизелос има поредица от критики насочени главно за своя основен опонент Андонис Самарас, които повтаря не само пред всяка камера, но и в интернет пространството. Една от тях е “Самарас се криеше зад нас в периода на най-трудните преговори”,  която става все по-настойчива след нарастване на популярността на либерала в проучванията за изборните резултати.

Значително по-интересен и заобиколен начин да пласират своите идеи са предприели крайно левите сили в политическото пространство в Гърция. Те не само използват познати социални мрежи за предизборна пропаганда и критика на настоящата политическа система, но разширяват хоризонтите си извън твърдия си електорат с различни агитационни средства. Едно от тях е наскоро пуснатият документален филм “Catastroika – the privatization goes public”, който проследява неуспехите на приватизационните процеси в различни страни в последните 30 години. Авторите на филма са се постарали и са открили не малко примери за неуспешно раздържавяване, които са нанесли сериозни вреди на данъкоплатците. Тезата, че прехвърлянето на държавна собственост (без значение колко зле е управлявана) в частни ръце предвещава зло е подкрепена във филма от поредица от икономисти, политилози и философи с различни доводи. Това, което липсва обаче, за да се нарече документалния филм правдив е другата страна на монетата. В края на филма, зрителят остава с впечатление, че в Гърция се ражда началото на всяко зло с плана за приватизацията, а фактът, че корумпираната държавна система е виновна за срива на местната икономика е сериозно пренебрегнат.