Галерия

1

Съмненията си за наличието на план за покушение срещу бившия гръцки премиер Костас Караманлис през 2008, за който бе започнато криминално разследване от атинската районна прокуратура изразяват високопоставени офицери от полицията и разузнавателните служби.

Според източници по онова време действително е имало предупреждение за възможен атентат от страна на премиера към конкретните органи, а личната му охрана е получила заповед за засилване на мерките за сигурност. От друга страна обаче от министерството за защита на гражданите определят тези информации като „неясни” и говорят за наличието на странни игри от страна на чужди фактори зад този план.

Криминалното разследване се базира на документ, издаден от гръцката разузнавателна служба на 5 февруари 2009, чието съдържание бе разкрито миналото лято. В него се посочва наличието на план за убийството на бившия премиер, както и на нова вълна от подслушвания на телефоните на политици от Гърция и чужбина.

Документът се позовава на информационен бюлетин, издаден от руската Федерална служба за сигурност ФСБ, наследила съветските тайни служби КГБ. Според него през март 2008 в Гърция е пристигнала група от 19 членове на ФСБ. Причина за сформирането й бил „опитът за подслушване на телефонните разговори между Костас Караманлис, президента на Русия Владимир Путин и тогавашния български президент Георги Първанов”.

В бюлетина на руските служби се посочва още, че „целта на конкретната група е да организира акции за „контранаблюдение”, за да открие хората, които следят гръцкия премиер”. Това, което руските командоси открили бил „план за нападение срещу бившия премиер Костас Караманлис с цел отлагането или осуетяването на енергийната политика на страната”.

Както се посочва в документа членовете на руските служби са се изправили лице в лице с мъже, които следели авомобила на гръцкия премиер в района на Неа Макри поне веднъж. Това се е случило между 20 и 25 април 2008 и, както се посочва, „сблъсъкът” е продължил не повече от 30 секунди. Въпреки това, „две заподозрени за организирането на убийството на премиера лица”, които пътували в микробус избягали от района на сблъсъка с мотоциклет. В микробуса руснаците казват, че са открили експлозиви и карти, от които личи, че планът за убийството на гръцкия премиер е бил направен от членове на западни тайни служби, както и на израелската Мосад.

Според гръцки офицери, които са заемали високопоставени постове в полицията и службата за разузнаване „руският офицер”, автор на информационния бюлетин е един високопоставен представител на руското посолство в Атина, който е и „връзката” с ФСБ. Той живее в Гърция от години и се смята за особено опитен. След изпращането на бюлетина от страна на Русия случаят е бил прехвърлен в дирекцията за контраразузнаване на гръцките служби.

В изявление за гръцкия всекидневник То вима високопоставен представител, който се е занимал със случая заявил: „Руският документ ни изненада в много голяма степен. Първо, понеже дотогава нямахме никаква информация относно подслушване на разговорите между Костас Караманлис, Владимир Путин и Георги Първанов. Най-впечатляващото е, че акцията на руските командоси изглежда, че е закъсняла с две години”.

Тримата президенти имаха среща в Атина на 4 септември 2006 с основна тема на разговор изграждането на петролопровода Бургас – Александруполис. След тази среща са имали телефонни разговори, като най-интензивни са били през същия период. От тогава Владимир Путин е посещавал Гърция и други пъти. Българският президент Георги Първанов също се е срещал с Костас Караманлис през 2009, а през 2010 е имал срещи с членове на правителството на Георгиос Папандреу.

Една от въпросителните е как е установено „подслушване” на международни разговори между Караманлис, Путин и Първанов. Т.е. как руските служби са разкрили подслушването на разговорите само между тримата политици, но не и на разговорите на Костас Караманлис с други чуждестранни лидери.

Според гръцките служби е показателен и фактът, че българските дипломати в Атина също са заявили, че не знаят нищо за подобни подслушвания.

Представители на гръцките служби, които са работили по случая разказват, че „единственото ни предположение беше, че това, което се описва като подслушване на разговорите между Костас Караманлис, Владимир Путин и Георги Първанов е един израз на притеснение от страна на руските дипломати в Атина, че техните разговори се подслушват от гръцката разузнавателна служба или други чужди служби. Каквото и да е друго би било парадоксално”.

Те определят като „неясни и смешни” описанията за присъствието на група от членове на ФСБ  в Атина, контранаблюденията на автомобилния конвой на Костас Караманлис и сблъсъка с онези, които са планирали да го убият.

„Ако телефонните разговори на даден политик се подлушват не е ли логично той да е следен в своята страна денонощно от многобройна група? Къде цели това наблюдение? Дори и информацията за сблъсък с потенциалните убийци е напълно безпочвена. Как е възможно руснаците да блокират микробус, а шпионите да успяват да избягат с мотоциклети. Къде са ги намерили? Освен това членовете на ФСБ не са толкова неопитни и заблудени. По онова време не сме получавали никаква информация, нито сме разбрали за събитията, които се описват в бюлетина на руснаците”.