Галерия

1

Трябва да се подобри програмата за финансиране на банковата система, настояват гръцките банкери, които говориха на форума с тема “Еврото и Гърция: дилеми и избори”. Той бе организиран от Центъра за изследвания и иновационни проучвания в Атина и представи мнението на местни и чужди специалисти за развитието на Гърция и съдбата на единната валута.

Мнението, което се установи на банковия панел на форума за бъдещето на Гърция и Европа, бе че държавата не трябва да се набърква в управлението на частните банки, дори да предоставя финансова помощ, защото резултатите рядко са положителни.

“Държавните банки не работят лесно по правилата на пазарната икономика и не винаги дават кредити според пазарните принципи. Който мисли, че държавата може да управлява банките, по-добре от самите банкери, трябва да кажа, че май не е прав. Ако все пак това се случи, това би било добре за мен, защото най-сетне ще мога да си остана вкъщи след години работа”, заяви с лека ирония изпълнителният директор на Алфа Банк, Димитрис Матзунис.

Сривът на местната икономика замете и гръцките банки, които от пролетта на 2010 бяха изолирани от финансирането на капиталовите пазари. След официалното обвързване на банките с преструктурирането на външния дълг, гръцките финансовите институции се оказаха пред още по-голям проблем с липсата на ликвидност.

Освен набирането на средства по всички възможни канали за финанасиране, гръцките банки не изключват възможността да продадат някои от най-ценните си активи наред с консолидацията на разходите, за да могат да устоят на натиска. Независимо от това, банкерите не искат да се откажат напълно от влиянето си на Балканите, въпреки че тези активи ще са най-лесно продаваеми и ще осигурят бърза ликвидност на закъсалите банки-майки. Това мнение бе споделено както от почетния директор на Банката на Гърция Никоас Гарганас и от изпълнителния директор на Алфа Банк Димитрис Матзунис. Продажбата на активи ще е неизбежна за гръцките банки, като част от процеса на рекапитализация, казват те и подчертават, че една от най-успешните инветиции е разширяването на гръцките банки в страните от Югоизточна Европа.

“През годините положихме много големи усилия да разширим влиянието на гръцката банкова система на Балканите и Югоизточна Европа и се справихме много добре. Това са инвестиции, които донесоха много добри резултати”, подчерта Матзунис.

Изпълнителният директор от Алфа Банк не отрече, че може би гръцките финансови ниституции са се разположили малко извън чергата си, като са били отворени много филиали и то на много и различни банки, но като цяло определи стратегическото разширяване на финансовите институции като успешно. Тези вече действащи инфраструктури могат да се окажат част от активите за продан, които ще помогнат на гръцките банки да се рекапитализират след записването на реалните загуби от окастрянето на външния дълг държан от частници на половина.

Според изчисленията на Международния валутен фонд от края на 2011 шестте най-големи банки в Гърция, които държат над 90% от местния финансов пазар ще имат нужда от 17 милиарда евро, ако окастрянето на външния дълг е 50%. “Реалната загуба на банките според нетната сегашна стойност може да се окаже много повече от 50%, което означава, че нужните средства за рекапитализация им ще са много по-големи”, предвижда почетният директор на Банката на Гърция Никоас Гарганас.

Банките по тази причина трябва да се погрижат да създадат нов реален и изпълним бизнес план, като първо трябва да потърсят всички възможности за рекапитализация от частния сектор. В тази част ревизията на BlackRock  помогна да се изясни какви действия са нужни за възстановяването на стабилността на банковия сектор, след като се установи мкроикономическата рамка, в която Гърция ще се развива. Освен това банките в Гърция не трябва да обръщат гръб на чуждестранни стратегически инвеститори, но същевременно новите структури на банките не трябва да губят гръцкия си характер, подчертава финансистът.

Темата за намалението на номиналаната стойност на гръцкия външен дълг държан от частни кредитори бе засегната и от Едмонд Алфадери, който е бивш министър на финансите на Франция. Той защитава тезата, която днес не е много популярна в Европа, че към дълговото намаление трябва да се включат и институционалните кредитори, като Европейската централна банка и Международния валутен фонд, а не само частните инвестиционни фондове и банки.

“Не е честно, че само частният сектор трябва да понесе тежестта на окастрянето на дълга. Смятам, че ЕЦБ също трябва да се включи в процеса”, казва Едмонд Алфадери. Алфадери е категоричен, че Гърция ще се справи с настоящите проблеми, но смята, че страната няма да се размине без по-сериозни фискални ристрикции и по-сериозен надзор върху макроикономическите резултати. “Със или без съществуването на еврото, Гърция трябва да проведе структурните реформи”.

Алфадери подчертава, че не само Гърция трябва да се промени, но и самата еврозона трябва да придобие нова по-гъвкава форма, а нейната структура да стане по-единна. “Имаме нужда от по-голяма политическа интеграция в еврозоната”, казва Алфадери.