Галерия

2

1

“Въпросът, който трябва да си зададем е дали постсъветска икономика като гръцката може ли да девълвира своя път обратно към конкурентоспособността. Отговорът е Не”, бе категорична Ксафа. Това, което трябва да се направи е да се премахнат пречките за свободната дейност на пазарите. Тя даде пример със законно означените повишения на голяма група от възнагражденията в частния сектора без значение от производителността, както предвиждат Колективните трудови договори. Освен това тя припомни: “Една четвърт от трудовата сила на Гърция е заета в непродуктивния публичен сектор на страната”. Касафа подчерта, че затова новата програма за Гърция включва широка база структурни реформи, които ще подобрят гъвкавостта на трудовия пазар и ще увеличи конкуренцията в поредица от стоки и услуги местно производство. 

Миранда Ксафа посочи, че ако се прочете задълбочено гръцката програма за оздравяване ще се установи, че тя е като проект за реформиране на постсоциалистическа икономика от 90-те години. Включва реформа на трудовия пазар, реформа на пазара на стоки и услуги и банково преструктуриране. “Всичко това е важно за средносрочната конкурентоспособност и ръст, но приспособяването ще отнеме време и ще е политически трудно”. Тя подчерта, че целта на програмата е плавно да се занули разликата между потреблението и производителността, която е била съсдадена с помощта на евтиното кредитиране в последните десет години. Това ще стане с комбинация от структурни реформи и финансиране. Незабавното фалиране на Гърция и излизането й от еврозоната няма да облагодетелства с нищо страната, защото от 20-милиардният й дефицит 12 милиарда са плащания по дълга, а останалите осем милиарда са разходи за внос на първични суровини, горива, лекаства и хранителни стоки. “Драхмата ще ни принуди да заживеем без тези вносни стоки още от следващия ден след банкрута”.

Дисбалансите в гръцкия бюджет, които се отнасят до дейността на реалната икономика не могат да се поправят с монетарни мерки, подчерта Ксафа. Тя сравни проблемите на гръцката икономика с тези на едно от най-окаяните гръцки държавни предприятия – железопътната компания ОСЕ. “Държавните железници имат повече служители, отколкото пътници”, каза шеговито Ксафа. Тя цитира изявлението на Стефанос Манос, който бе изчислил, че на гръцката държава щеше да й излезе по-евтино, ако превозваше пърниците на гръцките железници с такси, отколкото да ги поддържа. До момента загубите на държавните железници доближават 10 милиарда евро. Това, от което има нужда жп-компанията е преструктуриране и приватизация, а не девалвация. Същото важи и за Гърция, заключи Ксафа.

В дебата за изхода на Гърция от еврото взеха участие преподавателят по икономика от London School of Economics, School of Oriental and African Studies (SOAS) Костас Лапавицас и Денис Макшейн, който е бивш външен министър от правителството на Тони Блеър и горещ привърженик на евро-идеята. Лапавицас бе в отбора на икономиста със световна слава Нуриел Рубини и той също поддътжаше идеята, че Гърция трябва да излезе от еврозоната. Въпреки, че Костас Лапавицас е от гръцки произход и има пряка връзка със средиземноморската страна, той защитаваше тезата, че “внезапната смърт с драхмата” е по-добрият изход от кризата от оздравителната програма на Европа. Той разгърна на широко сценария за изход от общата валута и с леко нехайство заяви, че ще има някои малки проблеми по пътя.

Един от проблемите, на който Лапавица се спря и няма как Гърция да се не изправи пред него, ако изпадне в пълна финансова немилост бе рекапитализацията на баките. След фалита на страната, те ще бъдат окончателно изолирани от всички установени досега източници на средства, а Европейската централна банка вече няма да й се налага да им прави услуги. Лапавицас заяви, че за да бъдат спасени, те всички трябва да бъдат национализирани до стабилизация на страната. Със същия размах той предложи отрицателнията търговски баланс да бъде пренебрегнат и страната да се задоволи с това, което произвежда, без да взима под внимание на факта, че на Гърция харчи около четири милиарда евро всяка година, за да внася хранителни стоки. От описаното от Лапавицас стана ясно, че според него идеялният вариант за Гърция е да се създаде планирана икономика от съветски тип позната по времето на Студената война и финансовият климат на България след “раждането” на свободата и демокрацията, когато купоните бяха основното средство да си набавиш хляб и мляко.

От другата страна в дебата бе британският политик Денис Макшейн. Той представи социалната и политическата, отколкото икономическата страна на едно евентуално излизане на Гърция от еврозоната. Макшейн оприличи теоритичните икономистите с различните си сценарии на мъже, които знаят 325 различни начина да правят любов, но не са докосвали жена. “Ще бъде историческа грешка за Европа, ако накара Гърция да излезете от еврото. Не е възможно ние, студените варвари от севера да отречем правото на Гърция да бъде част от събата на Европа. Ако гръцкият народ иска да напусне еврозоната, това е негово право, но силните страни в Европа нямат право да упражняват натиск над нея. Ако гърците искат да се върнат към драхмата, то трябва да е резултат от свободната им воля, а не от принуда”, заяви в речта си Макшейн.

След края на дебата в залата се проведе гласуване и 75% от присъстващите се обявиха “Против” излизането на Гърция от еврозоната и връщането на драхмата. На следващия ден Нуриел Рубини публикува в профила си в туитър впечатленията от дебата, като остана верен на казаното във вторник вечер: “Базирано на срещите ми в Атина, гърците отчаяно искат да запазят еврото, но икономиката се завърта от рецесия в депресия”.