Галерия

2

1

Гръцката рецесия се превръща в икономическа депресия, която ще продължи най-малко пет години и ще доведе до революция. Това заяви верен на себе си познатоят като Dr. Doom – Нуриел Рубини, който тази седмица взе участие в проведения в Атина дебат “Трябва ли Гърция да обяви фалит сама и да напусне еврозоната?”. Обща безработица от 20%, безработица при младите от почти 50% и постоянно задълбочаваща се рецесия е поставила Гърция с гръб към стената и възможните изходи не са много, твърди известният икономист. Той е категоричен, че програмата за финансови икономии само ще влоши ситуацията и ще доведе гръцкия народ до просешка тояга.

Рубини отбелязва, че след сделката за намаляване на гръцкия външен дълг PSI и първата финансова помощ държавните задължения на страната не бяха стабилизирани. Напротив, влошават състоянието на дълга. От 120% от БВП през 2009 на 160% от БВП. Оздравителната програма, която в момента предстои да бъде приложена ще влоши динамиката между БВП и дефицита и в най-добрият случай Гърция ще може да отбележи около 2%-2,5% ръст най-рано след пет години, който ще е крайно недостатъчен да покрие нуждите по външното кредитиране и вътрешното оздравяване на икономиката. Правителството ще продължи да намалява пенсии и заплати, което ще се отрази отрицателно на потреблението и съответно ще намалят приходите от данъци. На Гърция й предстои да заеме още поне 130 милиарда евро, но ще продължи да намалява заплати и пенсии и ще продължи да увеличава данъците, което ще доведе до омагьосан кръг. “Структурните реформи в краткосрочен план ще влошат рецесията, а дългът ще се увеличи и ще стане още по-нестабилен”, подчертава Рубини.

Финансистът със световна слава обърна специално внимание на “доброволното” участие на частните кредитори в процеса по намаляване на гръцкия външен дълг. Той го определи по следния начин: “Това е сякаш някой да дойде и да ти опре пистолет в челото и да ти каже – “Дай ми 50% от твоето богатство или ако искате опрости ми 50% от задълженията ми към теб, или ще те застрелям. В това няма нищо доброволно”. Рубини предвиди, че рейтинговите агенции ще го отчетат като фалит и пазарът на застраховките по гръцките държавни ценни книжа CDS ще бъде активиран. “Ако ходи и звучи като фалирала патица, то значи е такава”, каза шеговито анализатора.

Според него по-важният въпрос е не дали Гърция трябва или не трябва да обяви фалит, а как да се противодейства на сегашната рецесия и да се активира икономическия ръстеж. За Рубини отговорът на този въпрос е: “Връщане към драхмата”. Oт четирите предложения как Гърция да възвърне конкурентоспособност си, която да стимулира икономическия ръст Рубини вижда като най-логичен модел откъсването от единната валута. Другите варианти за придобиване на конкурентоспособност са девалвиране на еврото спрямо долара с 30%; структурни реформи, които ще дадат реален резултат чак след 10 години (време, с което Гърция не разполага); и накрая вътрешна дефлация от 30% на пенсиите и заплатите, която според Рубини ще е разрушителна за активите на Гърция.

“Ако не се обезцени еврото към долара и ако възвръщането на конкурентността и структурните реформи отнемат много време, а дефлацията е унищожителна за икономическата дейност, то остава само един последен вариант. Болезнена, но необходима девалвация и връщане обратно към драхмата”. Обезценяването на валутата с връщането на драхмата ще направи износните стоки по-евтини, което ще подобри търговския баланс.

Той подкрепи аргументите си “За” излизане на страната от валутния съюз с пример от опита на Аржентина, която три месеца след девалвацията на валутата си е отбелязала ръст от 8% от БВП. В края на краищата Рубини защити тезата си, че щом Гърция е обречена на дългосрочна рецесия, която вече прераства в икономическа депресия, тя неизбежно ще доведе до нови и по-драматични социални и политически сблъсъци, значи по-доброто лекарство е бързото, но болезнено излизане от еврозоната.

Опонент на Нуриел Рубини в дебата с тема “Трябва ли Гърция да обяви фалит сама и да напусне еврозоната?” бе бившият член на управителния съевет на Международния валутен фонд и настоящ изпълнителен директор на инвестиционен фонд Миранда Ксафа. Тя оспори сравнението на Гърция с Аржентина с довода, че ръстът в латиноамериканската страна се дължи не на девалвацията след фалита, а на бума на цените на суровините, на които Аржентина е богата (горива, изкопаеми и други).

Ксафа подчерта, че Гърция има два проблема. Единият е неустойчовият размер на гръцкия външен дълг. Другият е загубата на конкурентоспособност. Връщането към драхмата няма да реши нито един от тях. Напротив, излизането от еврозоната ще означава незабавен окончателен (а не частичен) фалит, защото гръцкият външен дълг е в евро, а не драхма. По въпросите на конкурентоспособността, Ксафа настоява, че проблемът не е в нивото на заплатите в частния сектор, колкото в регулаторните практики, които са в основата на управление на гръцката икономика. “Тези проблеми не могат да се решат, без значение колко се обезценява гръцката драхма”, отбеляза Ксафа.

“Въпросът, който трябва да си зададем е дали постсъветска икономика като гръцката може ли да девълвира своя път обратно към конкурентоспособността. Отговорът е Не”, бе категорична Ксафа. Това, което трябва да се направи е да се премахнат пречките за свободната дейност на пазарите. Тя даде пример със законно означените повишения на голяма група от възнагражденията в частния сектора без значение от производителността, както предвиждат Колективните трудови договори. Освен това тя припомни: “Една четвърт от трудовата сила на Гърция е заета в непродуктивния публичен сектор на страната”. Касафа подчерта, че затова новата програма за Гърция включва широка база структурни реформи, които ще подобрят гъвкавостта на трудовия пазар и ще увеличи конкуренцията в поредица от стоки и услуги местно производство. 

Миранда Ксафа посочи, че ако се прочете задълбочено гръцката програма за оздравяване ще се установи, че тя е като проект за реформиране на постсоциалистическа икономика от 90-те години. Включва реформа на трудовия пазар, реформа на пазара на стоки и услуги и банково преструктуриране. “Всичко това е важно за средносрочната конкурентоспособност и ръст, но приспособяването ще отнеме време и ще е политически трудно”. Тя подчерта, че целта на програмата е плавно да се занули разликата между потреблението и производителността, която е била съсдадена с помощта на евтиното кредитиране в последните десет години. Това ще стане с комбинация от структурни реформи и финансиране. Незабавното фалиране на Гърция и излизането й от еврозоната няма да облагодетелства с нищо страната, защото от 20-милиардният й дефицит 12 милиарда са плащания по дълга, а останалите осем милиарда са разходи за внос на първични суровини, горива, лекаства и хранителни стоки. “Драхмата ще ни принуди да заживеем без тези вносни стоки още от следващия ден след банкрута”.

Дисбалансите в гръцкия бюджет, които се отнасят до дейността на реалната икономика не могат да се поправят с монетарни мерки, подчерта Ксафа. Тя сравни проблемите на гръцката икономика с тези на едно от най-окаяните гръцки държавни предприятия – железопътната компания ОСЕ. “Държавните железници имат повече служители, отколкото пътници”, каза шеговито Ксафа. Тя цитира изявлението на Стефанос Манос, който бе изчислил, че на гръцката държава щеше да й излезе по-евтино, ако превозваше пърниците на гръцките железници с такси, отколкото да ги поддържа. До момента загубите на държавните железници доближават 10 милиарда евро. Това, от което има нужда жп-компанията е преструктуриране и приватизация, а не девалвация. Същото важи и за Гърция, заключи Ксафа.

В дебата за изхода на Гърция от еврото взеха участие преподавателят по икономика от London School of Economics, School of Oriental and African Studies (SOAS) Костас Лапавицас и Денис Макшейн, който е бивш външен министър от правителството на Тони Блеър и горещ привърженик на евро-идеята. Лапавицас бе в отбора на икономиста със световна слава Нуриел Рубини и той също поддътжаше идеята, че Гърция трябва да излезе от еврозоната. Въпреки, че Костас Лапавицас е от гръцки произход и има пряка връзка със средиземноморската страна, той защитаваше тезата, че “внезапната смърт с драхмата” е по-добрият изход от кризата от оздравителната програма на Европа. Той разгърна на широко сценария за изход от общата валута и с леко нехайство заяви, че ще има някои малки проблеми по пътя.

Един от проблемите, на който Лапавица се спря и няма как Гърция да се не изправи пред него, ако изпадне в пълна финансова немилост бе рекапитализацията на баките. След фалита на страната, те ще бъдат окончателно изолирани от всички установени досега източници на средства, а Европейската централна банка вече няма да й се налага да им прави услуги. Лапавицас заяви, че за да бъдат спасени, те всички трябва да бъдат национализирани до стабилизация на страната. Със същия размах той предложи отрицателнията търговски баланс да бъде пренебрегнат и страната да се задоволи с това, което произвежда, без да взима под внимание на факта, че на Гърция харчи около четири милиарда евро всяка година, за да внася хранителни стоки. От описаното от Лапавицас стана ясно, че според него идеялният вариант за Гърция е да се създаде планирана икономика от съветски тип позната по времето на Студената война и финансовият климат на България след “раждането” на свободата и демокрацията, когато купоните бяха основното средство да си набавиш хляб и мляко.

От другата страна в дебата бе британският политик Денис Макшейн. Той представи социалната и политическата, отколкото икономическата страна на едно евентуално излизане на Гърция от еврозоната. Макшейн оприличи теоритичните икономистите с различните си сценарии на мъже, които знаят 325 различни начина да правят любов, но не са докосвали жена. “Ще бъде историческа грешка за Европа, ако накара Гърция да излезете от еврото. Не е възможно ние, студените варвари от севера да отречем правото на Гърция да бъде част от събата на Европа. Ако гръцкият народ иска да напусне еврозоната, това е негово право, но силните страни в Европа нямат право да упражняват натиск над нея. Ако гърците искат да се върнат към драхмата, то трябва да е резултат от свободната им воля, а не от принуда”, заяви в речта си Макшейн.

След края на дебата в залата се проведе гласуване и 75% от присъстващите се обявиха “Против” излизането на Гърция от еврозоната и връщането на драхмата. На следващия ден Нуриел Рубини публикува в профила си в туитър впечатленията от дебата, като остана верен на казаното във вторник вечер: “Базирано на срещите ми в Атина, гърците отчаяно искат да запазят еврото, но икономиката се завърта от рецесия в депресия”.