Галерия

1

Брюксел ще обсъди ново намаление на гръцкия външен дълг най-рано през април 2014, заяви председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум, който дойде на официално посещение в Атина тази седмица, за да се запознае със ситуацията в страната. Проведе поредица от срещи с гръцки политици, срещна се с министър-председателя Андонис Самарас, членовете на правителствената коалиция и посети министерството на финансите. След края на срещите Дайселблум даде специална пресконференция, на която отговори на въпроси на журналисти.

Дейселблум повтори пред гръцките медии двете главни условия, от които зависи новото облекчение на гръцките задължения към международните кредитори. Първото е страната да започне да произвежда първични бюджетни излишъци, т.е. приходите да са по-големи от разходите. Второто е стриктно да се изпълнят задълженията по договора за финансова помощ, който беше обновен през декември 2012. Не трябва да има отклонения от програмата, подчерта той и допълни, че структурните реформи в Гърция трябва да продължат.

Не трябва да има отклонения в изпълнението на оздравителната програма, подчерта Дейселблум и допълни, че структурните реформи в Гърция трябва да продължат.

“Мисля, че сега виждаме първите сигнали за положителна промяна в икономиката на страната”, каза европейският политик. “Мерките, които прилагате ще отворят нови възможности за бизнеса, което ще помогне за възстановяването на работните места и за подобряването на инвестиционния климат. ”Смятам, че като цяло следващата година ще видим възстановяване на икономиката както на еврозоната, така и на Гърция”, подчерта Дайзенблум.

Според агенцията за кредитен рейтинг Standard&Poor’s 2013 ще завърши с нов бум на външния дълг. Той се очаква да достигне близо до 190% от БВП, което според всички икономически теории е крайно неустойчиво съотношение. Въпреки това, европейските бюрократи не планират да предприемат мерки за неговото намаляване преди пролетта на следващата година. Информацията, която неофициално се чуваше в Гърция към края на 2012, че страната ще получи ново облекчение на външните си задължения след германските парламентарни избори (ноември тази година), не беше потвърдена от Дейселблум.

Друга критична тема, която занимава европейските бюрократи е състоянието на финансовата система и създаването на централизиране механизъм за надзор над банките в рамките на еврозоната. През юни се очаква да се достигне до съгласие за изготвянето на тази директива за по-тясното обединяване на банковата система, каза политикът. “Има още много подробности, които трябва да се обсъдят. През юни очакваме да достигнем до споразумение между правителствените лидери в Европа. Последните детайли ще бъдат финализирани в следващите седмици”, подчерта Дейселблум.

За разлика от Испания, парите за спасението на гръцките банки бяха дадени в рамките на програмата за финансова помощ. 50-те милиарда евро за тяхната рекапитализация се вписаха в задълженията на външния дълг. В момента Гърция лобира тези 50 милиарда евро да бъдат прехвърлени от външния дълг към новия механизъм за стабилност на банките, който ще е под контрола на европейската централна банка. “Имаме нужда от здрави банки”, каза политикът и подчерта, че рекапитализацията на гръцката финансова стабилност е от ключово значение за оздравяването на местната икономика.

Дейселблум не даде ясен отговор дали сумата за рекапитализация на баките ще бъде изключена от задълженията по външния дълг, но каза, че тази възможност ще се обсъди в Брюксел през юни. “50 милиарда евро облекчение на външния дълг не е достатъчно”, коментира пред GRReporter гръцки финансов анализатор след края на пресконференцията на Дейселблум. За да стигне устойчиви нива, дългът на Гърция ще трябва да премине второ масивно преструктуриране, подчертават специалистите.

“Членовете на Еврогрупата оценяват много високо трудните обстоятелства, които гръцкият народ и икономиката на страната преживяват в периода на кризата, която продължава вече няколко години”, заяви той и изказа пълна увереност, че икономическият ръст ще се възвърне следващата година.