Фатима Табоада Лопез, стажант
Целта на втората Международна конференция за научноизследователски инфраструктури (ICRI 2014) е да покаже как инфраструктурата споделяна от няколко държави може да отговори на основните предизвикателства, пред които е изправен светът на национално или международно равнище, как може да обобщи опита и определени приоритети и насоки за в бъдеще.
Целта е да бъдат представени основните характеристики и ясно да се идентифицират предизвикателствата и стимулите за международно сътрудничество; да се подчертае важната роля на научноизследователските инфраструктури в света по отношение на преодоляването на основните предизвикателства пред човечеството на всяко ниво, национално, регионално и международно; да се проучат потребностите и предизвикателствата, възникващи при разработването и експлоатацията на международни научноизследователски инфраструктури; и по-нататъшно разработване на препоръките, направени по време на предишни конференции.
„Хоризонт 2020” е най-значимата програма за научни изследвания и иновации на ЕС изобщо, с близо почти 80 милиарда евро налично финансиране за период от 7 години (2014-2020), в допълнение на частните инвестиции, които тези пари ще привлекат. Тя обещава повече пробиви, открития и световни новости, като позволява на значими идеи да напуснат лабораториите и да достигнат пазара, и предлага много възможности за изследователи и новатори в Гърция и в цяла Европа.
Възприемана като средство за стимулиране на икономическия растеж и за създаване на работни места, „Хоризонт 2020” има политическата подкрепа на европейските лидери и членовете на Европейския парламент. Те са единодушни, че научните изследвания са инвестиция в нашето бъдеще и ги поставят в основата на плана на ЕС за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и работни места.
Майра Гейгън-Куин, европейски комисар по въпросите на изследователската дейност, иновациите и науката заяви, че Европа се нуждае от нови идеи за своето възстановяване, като иновациите и научните изследвания играят важна роля тук, защото създават растеж и заетост. Основната пречка е, че европейските правителства харчат само 2% от своя БВП за научни изследвания и иновации, а положението в Гърция е дори по-лошо, защото тя харчи само 0,7%.
Една от целите е да се изгради капацитет за управление на иновации за малките и средните предприятия, или вътрешна способност на компаниите да управляват иновационни процеси от създаването на идеята до нейната рентабилност на пазара. В допълнение, тези изследвания могат да бъдат предлагани на пазара и да се ползват от всички.
Очаква се, че тази нова програма и съотвеното финансиране ще стимулират много млади гръцки изследователи, които са напуснали Гърция, за да продължат образованието си в областта на изследванията, да се върнат в страната и да продължат да работят тук, както и да споделят своите знания. Програмата се очаква да бъде завършена до септември или октомври тази година и да получи необходимото финансиране възможно най-скоро.