Галерия

1

През последните години проблемът с десния екстремизъм зае голяма част от публичния дебат в Гърция, поради бързия и изключително голям възход на Златна зора. В рамките на само 3 години партията успя не само да излъчи общински съветници, но и да влезе в парламента, при това като трета политическа сила.

Много коментатори отдадоха този възход на икономическата криза, но според изследователите, които анализират събитията в дълбочина тя е само една от ред причини. Това става ясно от съпоставянето на развитието на крайната десница в различните европейски страни, представено в сборника “Десният екстремизъм в Европа”, издаден от фондация “Фридрих Еберт Щифтунг”.

По време на представянето на гръцкото издание на книгата преподавателката по политология в университета Пандио в Атина Василики Георгиаду посочи, че крайната десница се състои от две основни течения: течението на десния екстремизъм, чиито представители смятат себе си за продължители или истински представители на нацистката идеология и течението на десния популизъм. Неговите представители се противопоставят на всичко онова, което определят като “система”.

По думите й фактът, че много от крайнодесните формации в Европа са се появили през 70-те и 80-те години на 20-ти век в страни, където е нямало икономическа криза е доказателство, че тя не може да предизвика това явление сама по себе си. “Това личи и в днешния пример с Португалия. Тя е една страна от Европейския юг, която има икономически затруднения, подобни на тези в Гърция. Но там няма крайнодясна партия като Златна зора и съществуващата крайнодясна формация продължава да е маргинална и да не намира обществена подкрепа”, посочи Георгиаду.

От анализа на резултатите от поместените в сборника проучвания от различните страни става ясно, че хората, които подкрепят екстремно десните формации имат една обща черта – в периоди на дълбоки и бързи промени те не могат да ги последват и да се синхронизират с тях и затова намират израз в тяхната реч на отрицание.

Идентични в голяма степен са и чертите на екстремно десните партии в различните европейски страни. Те са русофилски настроени, проповядват антиевропеизъм и силен антисемитизъм, подкрепят идеята за силна държава и упражняват активизъм чрез насилие. Но докато в останалите екстремно десни формации в Европа бойните отряди се намират паралелно до, но не и в самата партия, в гръцката Златна зора те са в ядрото й.

“Както описва и прокурорът в обвинителния акт, тя е една престъпна групировка, придобила характерните черти на партия впоследствие”, заяви Георгиаду.

Освен периодите на социални и икономически кризи, благодатна почва за развитието на тези крайни формирования дават и други фактори, като институциите – избирателните системи, моделът на демокрацията, качеството на конкуренцията между партиите. В тази връзка социал-демократите в Европа се обявяват за промени в законодателството, което регламентира на кои условия трябва да отговаря дадена формация, за да стане партия.

Според редактора на сборника Ралф Мелцер, въпреки че на европейските избори десните екстремистки партии не са постигнали добри резултати, те имат представителство на ниво местни парламенти. По думите му национализмът, който проповядват тези партии се разпространява чрез расистки послания в интернет и практически се интернационализира. “Показателен за начина на разпространение е фактът, че в Германия много високи проценти на ксенофобия и враждебност към имигрантите се наблюдава в региона в източната част на страната, където няма имигранти. Най-силни антисемитски настроения са отчетени в региони, където изобщо не живеят евреи”, посочи той.

Добрата новина е, че не всички европейци, които подкрепят подобни екстремистки възгледи подкрепят с вота си екстремистките партии. В същото време около 30 на сто от поддръжниците им оттеглят симпатиите си, когато срещу тях започне разследване от страна на институциите.

Забраната на екстремистките формации може да даде някои резултати, но със сигурност не е панацея, посочиха участниците в дискусията. Мнението им е, че демократичните институции в различните страни трябва да предприемат целенасочени информационни кампании още в училищата, за да прекъснат разпространението на расистките послания, които по-късно ги насочват към екстремистки групи и партии.