Галерия

1

Емануела Карастоянова

 Трябва ли да празнуваме св.  Валентин? Много традиционалисти  се бунтуват, твърдейки че това е чужд празник, който  няма нищо общо с българската, балканската или славянската традиция. Нещо повече -  той е измислен с чисто търговска цел, а на всичкото отгоре ни кара да сме неискрени (да не кажем фалшиви или лицемерни) и насила  да декларираме „очевидни” според нас неща (каквато е любовта) когато съвсем не ни е до това...  Други пък зажаднели за романтика и щастливи звездни моменти се прехласват по деня на влюбените, намирайки в него поредния повод за празнуване или споделяне  на любов.  Аз ще застана на страната на вторите. На тези, които не се страхуват да акумулират в себе си многобройни  моменти на радост,  щастие и любов , били те и от чужд произход.  А за спекулативните идеи, че деня на влюбените е измислен и популяризиран с чисто търговска цел имам да кажа, че не това са „греховете” на търговията и на световната икономика на 21-ви век. Както и далеч не  това са последиците,  които носи със себе си глобализацията.  Наистина, не смесването на културите  (какъвто  е случаят с  деня на влюбените) лежи в основата на нашите проблеми.  Дори и  този празник да бъде изтрит от календара на човечеството  светът едва ли ще се промени към по-добро,  едва ли ще стане по-истински...  Може би точно обратното.

Но нека поне за един ден оставим човечеството и неговите проблеми и се  гмурнем  без угризения в  света на любовта.  В света на добрата, щастливата любов. Намирам се на летището в Атина. Тук където времена и пространства са на път да се слеят в едно, в отправната точка за ” навсякъде”.  На това място толкова подходящо за размисъл и различен вид равносметки си мисля си,  че любовта е движещата сила в света. Тя е живот.  На летището( по-близо до въздуха и небето)нещата изглеждат съвсем прости. Чудя се какво се случва с нас на земята, че  неведнъж  търсим любовта по странни пътеки.  Объркани от многобройните си  идеи и представи за нея,ние често  забравяме за  първоначалното й значение – да гради.  Прекалено лесно сякаш свикнахме да припознаваме в нея  унищожителна  сила. Жалко, защото истинската любов  идва за да създава, а не да руши. 

Нека на  празника на Св. Валентин си припомним именно за добрата, щастливата, споделената  и изпълващата любов.  За тази любов, която  дава криле на мечтите ни.  Която идва в живота като ни като фея - носи светлина  и скришом пръска златен пясък. Която се е родила за да ражда и изгражда нови светове.  Любовта е звезден миг, част от вселената, а способността да се влюбва е най-красивото качество на човека – мисля си.  Има нещо космическо в силата на любовта. Струва си да се родиш на този свят дори и само заради  една любов. Заради една запалена звезда.  Докато тези мисли се въртяха в главата ми изведнъж усетих как  някой настойчиво ме вика. Обзе ме трескаво безпокойство, бях  убедена, че някой на летището  иска да се срещне с мен.  Но кой? Дошла съм сама... Забързах пред себе си губейки се напълно в  шарената  въртележка от пътници и  магазини.

И ето. Тук, на атинското летище,  между коридорите на пространството и времето  изписани на една картичка  търпеливо ме чакаха думите – „направени от звезди”.  Те, ДУМИТЕ  ме бяха повикали.  Няма нищо случайно – казах си. Дори и мислите на човека.  С изненада установих, че думите са сръбска поговорка...  Отпечатана красиво върху  произведена в  Америка картичка , и озовала се за продан тук,  на летището в Атина. Зарадвах се за нея. За  поговорката  успяла да прекоси пространството и културните разлики на света. Тръгнала  от Сърбия, стигнала  чак до Америка и пропътувала обратно до Балканите за да ме извика на Атинското летище –горда, смела, пременена. Звездна.  И аз реших да й повярвам... че всеки от  нас е звезда. Направена от  ЛЮБОВ.  От  златен космически прах. И всеки от нас има нужда от любов.    

Затова на всички читатели на grreporter  и на целия свят пожелаваме  добра, щастлива и красива любов!