Галерия

1

Обещанията за бързо и резултатно излизане от кризата се оказаха далечен сън за Гърция, след като стана ясно, че за периода 2012-2014 година, правителството трябва да наложи допълнителни съкращения в бюджета в размер на 12 милиарда евро. Решението кои точно ще са мерките трябва да бъде взето до март 2011 година и по първоначална информация ще представляват около 5% от БВП за периода.

Ако правителството не може да се справи в срок с програмата за намаление на дефицита, през 2012 година се очаква първи да бъдат орязани допълнителните държавни пенсии по сектори. Основните пенсии също не са предпазени от допълнителни съкращения, ако гръцката икономика отбелязва отрицателен икономически ръст. В идеалния случай ако през 2012 година може да се говори за положителен икономически растеж, стойността на пенсиите ще бъде замразена. Реформата в социално-осигурителната система ще преразгледа параметрите в пенсионното осигуряване и ще ги приравни към нови по-ниски нива, ако товарят публичните разходи с повече 2,5% от БВП за периода 2009-2060 година. Социалните помощи и добавки ще се преразгледат, а кандидатите трябва да отговарят на конкретни критерии свързани с таван на приходите на домакинство и ще се отпускат при по-строги условия. Тяхната сума се очаква да бъде допълнително намалена отново след година, след съкращенията въведени през 2010. Окастряне очаква и помощите за безработни.

Правителството на ПАСОК се обвърза с обещанието, че помощите за отопление през зимата няма да бъдат премахнати, но ще бъдат отпускани само за истински нуждаещите се. До момента не е ясно какви са критериите за определяне на субсидията за парно, но очакванията са, че през 2012 година разходите за нея да бъдат намалени. За 2011 година финансовото министерство се обвърза официално, че ще отпусне 400 милиона евро от държавните пари, за да покрие нуждите за отопление на нуждаещите се социални слоеве. В същото време обаче увеличава акциза върху горивото за отопление, като го изравнява с това на транспорта. Според първоначалните изчисления от средно 0,70 евроцента на литър нафта за отопление през 2010 година, нейната цена ще скочи на около 1,30 евро на литър през 2011 година.

Финансирането на организациите за местно самоуправление ще имат допълнително окастряне на бюджетите с половин милиард евро всяка година до 2014, след реформата със закона Каликратис за сливане на кметства и общини. От следващата година ще отрежат и 15% от заетите на срочен договор в държавната администрация. Допълнително спестяване ще бъде осигурено и от реформирането или дори закриването на губещите публични предприятия, общият брой на които е около 54 в момента. От началото на 2011 година ще влезе в сила единното изплащане на заплатите в публичния сектор, което ще бъде контролирано от Министерството на финансите, а средната работна заплата в него няма да надминава четири хиляди евро до ниво среден мениджмънт включително. От 2012 година финансовото министерство ще отпуска 1/14 от предвиденото в бюджета за всяка институция, вместо 1/12. В същото време всички предприятия и институции ще трябва да издават месечни отчети за дейността и разходите – мярка, която до момента бе непозната за гръцката администрация.

В същото време стана ясно, че изпълнението на бюджета за тази година е под въпрос, след като Сметната палата обяви, че дефицитът  през декември може да се увеличи с около два милиарда евро от планираното. Причината е основно в приходната част на бюджета, като в 11-те месеца на 2010 година повишението на приходите спрямо 2009 година е с 5,3%, вместо предвидените 6%. Увеличението на данъците предизвика обратен ефект и вместо да доведе до повишаване на приходите в държавната хазна, намали покупателната способност на домакинствата и съответно донесе по-ниски от очакваните доходи в държавата.

От изпълнението на задълженията на Гърция за 2010 към Меморандума за финансова помощ, отпусната от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия, зависи прилагането на мерките след 2012 година. Колкото по-добре страната се справи с прилагането на оздравителната програма, толкова по-малки са възможностите за въвеждането на нови извънредни съкращения в бюджета в бъдеще. Подробно описание на програмата за 2012-2014 ще трябва да бъде представена на надзорната тройка през март 2011 година, когато нейните представители ще посетят Атина за крайното одобрение на четвъртият транш от помощта в размер на 15 милиарда евро.

При последното си посещение в гръцката столица комисарят по икономическите въпроси Оли Рен подчерта, че страната трябва да продължи структурните и фискални реформи и трябва стриктно да се придържа към изпълнението на планираната програма. Финансовият министър на Гърция пък многократно подчертава, че в дългосрочен план икономическите ползи за страната ще дойдат не от съкращенията в бюджета, а от по-доброто функциониране на държавата след приключването на структурните реформи.