Галерия

1

Кремена Куцуку

По време на коледните празници като че ли всички ние се замисляме малко повече за доброто, за съществуващи неправди, за самотните хора… Винаги съм се дразнела на това, че в ежедневието ни, в което всеки нанякъде и за нещо все бърза, забравя или си „позволява” да остави настрана толкова важни неща (а за какво ли всъщност бързат хората и колко по-съществено е то от тези проблеми?). И изведнъж: Ето, Коледа е, ще покажа колко съм добър и аз, ще се разходя по улиците с една по-състрадателна физиономия на лицето. Вместо монета ще дам банкнота на просяка, който живее в картонена къщичка и… ще изпълня дълга си на човек с добро сърце. Звучи може би прекалено, но мисля, че често се случва.

Мислех си как да провокирам вниманието на бързащите хора и да ги накарам да изкарат малко повече добрина от себе си по повод наближаващия празник. Реших да ги попитам за техните конкуренти, съперници, а защо не и врагове.

Разхождайки се из неделния пазар набелязах и първия си събеседник. Казва се Спирос и продава картофи и броколи. Питам го за продуктите му, естествено най-добрите както казва той и му задавам въпрос. „Със сигурност имаш голяма конкуренция на пазара тук. Какво би пожелал на продавача от съседната маса, чиито картофи ми изглеждат по-едри и апетитни от твоите?”. Поглежда ме леко сърдито, но бързо се овладява и отговаря: „Дано, дано за всички да има работа. Здраве, здравето е най-важно!”

Добре, мисля си. Не е лошо за начало…

Излизам с приятелка, която ми разказва за последното си любовно разочарование. Много е афектирана. Той я е изоставил заради друга. Излага ми куп доводи и ме убеждава, че всъщност той не я заслужава. Няма спор, определено е наранена. „След това, което ти е причинил…би ли намерила сили все пак да му пожелаеш нещо…по случай хубавия празник, който наближава?”. „Какво? Да му пожелая нещо хубаво ли имаш предвид?”, пита ме тя… „Ами да…” „А бе дано да е щастлив с новата си приятелка”, отсича. Не съм много убедена в искреността на това пожелание, но някакси вътрешно се надявам, че може и да има частица добронамереност или може би след време наистина ще я има. Това ме кара да се чувствам спокойна – доброто може и да бъде спасено.

Влизам в лъскав фризьорски салон. На разстояние от 300 метра има още поне 3 салона. Чувствам се почти виновна, че не мога да ги посетя всичките, за да не предизвиквам нотки на завист у „съседите”. Но все пак това е невъзможно, така че изборът ми е Ставрос. Той е и собственик на салона и наистина добър коафьор. Познавам го и го питам приятелски: „Ставрос, как „съжителствате” няколко салони на едно място?” „Ами не е лесно”, отговаря ми той. „Трябва да се доказваш постоянно. На мен обаче ми действа поощряващо да имам такава конкуренция. Какво бих им пожелал ли? Да продължават да ми помагат да ставам още по-добър в работата”

Хареса ми. Въпреки че е егоистично, звучи искрено. Доволна съм, че пожеланието му не беше да фалират.

Чудя се какви съперници може да има една възрастна жена. Може би през призмата на изминалите години ще ми разкаже нещо интересно за враговете си. Питам г-жа Анастасия, тя е на 84 години. „Нямам врагове”, казва тя. „На тези години малко хора се интересуват от теб. Нямаш вече за какво да се конкурираш. Красотата, парите – всичко е загубило блясъка, който е носел преди време. Но пък си по-чист. Всички трябва да се стремим да сме добри. Добротата носи хармония.”

Благодаря й. Кара ме да се чувствам по-различно, неподправено, истински…

Сещам се за събеседниците ми преди нея. Сещам се и за една любима мисъл на Дон Корлеоне: „Приятелите дръж до себе си, враговете още по-близо”. Искам да вярвам, че през наближаващите празници всички ние наистина ще станем по-добри и ще останем по-добри и след тях.

Весела Коледа!