Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Митовете за гръцката криза

29 Март 2012 / 14:03:55  GRReporter
4142 прочитания

Гръцката криза доведе със себе си много противоречия, съмнения и спорни твърдения на анализатори, икономисти и политици. Местното издание Капитал публикува мнението на Андонис Крустис, според който в гръцкото обществено пространство кръжат поне десет мита за гръцката финансова криза и той се опитва да ги обори един по един. GRReporter реши да влезе в задочен диалог с автора, като намери доказателства да подкрепи или да се противопостави на изложената теза:

1.     Мит първи: Международният валутен фонд потопява всяка страна, до която се докосне в дълбока рецесия. Това не се оказва съвсем вярно, защото 20 държави са опряли до помощта на МВФ, като тринайсет от тях отбелязват добро развитие, а две от тях са в групата на 20-те най-силни страни в света G20. Турският финансист и бивш служител на Световната банка Ерол Юсер е категоричен, че със стриктно прилагане на фискалната консолидация и ефективни структурни реформи на държавната администрация могат да се постигнат чудеса. Той дава за пример Турция, която след прилагане на програмата предоставена от Международния валутен фонд има 11% икономически ръст.

 2.     Мит втори: Финансиране за Гърция може да дойде от Русия. Това е една от страните, която се противопостави на финансовата помощ от Международният валутен фонд, защото приема спасяването на Гърция като губещ ход. Русия не е отпускала на кредит горива за гръцката индустрия, нито е закупувала гръцки държавни облигации на свободния пазар, когато проблемът все още не се бе разраснал. От тази гледна точка скептиците смятат, че е празна надежда да се чака финансова подкрепа и инвестиции от Русия. По-практичните обаче казват, че единствените страни в света със сериозен икономически ръст през 2012 ще са Русия, Индия и Китай. Какъв избор остава на малките страни, които имат нужда от инвестиции, освен да направят по-добри оферти на силните на деня?

 3.     Мит трети: Помощ от Китай. Тук подобна на горната ситуация Гърция се сблъска със затворена врата. Гръцко-китайските бизнес форуми в Атина, срещите и приятелските потупвания по гърба между гръцки и китайски политици и бизнесмени останаха без сериозен резултат за разлика от големите надежди на закъсалите средиземноморци. Подобно на руснаците, и китайците не се хвърлиха да купуват гръцки държавни облигации, въпреки гръмките обещания, които се дадоха на официални срещи в гръцката столица. Те също смятат, че няма смисъл да си рискуват парите с ненадежден платец и чудеса няма да се случат, докато Гърция не си върне положителния икономически ритъм.

 4.     Мит четвърти: Кредиторите на Гърция са безпощадни лихвари. Колкото и да е популярна тази мисъл главно в левите флангове на гръцката политика, истината е, че гръцката финансова помощ има доста добри условия за създалата се нестабилност в еврозоната. Разликата в риска от отпускане на кредит от Германия и Гърция се отразява в нивото на спред-показателя. Той в периода на кризата определя лихвата за кредитиране на Гърция на около 20%. От друга страната Гърция получи лихва от 4%-5% върху финансовата помощ с първия Меморандум и от 3,6% с втория Меморандум. Ако се вземе предвид, че Италия и Испания се кредитират на 6%-7% в момента се оказва, че Гърция е в доста по-изгодна позиция спрямо останалите страни.

 5.     Мит пети: Германия помага на Гърция, за да изкупи по-късно всички добри активи на страната за жълти стотинки. Това е най-честото твърдения, което можете да чуете от телевизионните коментатори, в автобуса, на съседната маса в кафенето в почти всеки край на Гърция. Тази теза обаче се самоизключва, защото няма как да не си зададем най-очевидния въпрос: “Защо Германия да налива стотици милиарди евро в Гърция, вместо просто да я остави да фалира и после с лекота да купи всичко на безценица?”. Това твърдение има и още една особеност. По принцип, когато става дума за нечисти помисли от страна на чужденците, които искат да се възползват от гръцките природни дарове винаги се набеждават германците. Останало като натрапливост от окупацията през втората световна война, те винаги влизат в ролята на лошия, но в помощната програма участват и още 15 страни.

6.     Мит шести: Германия дава финансова помощ на Гърция, за да поддържа износа си. Цифрите сочат, че Гърция поема само 0,7% от германския износ, а и в абсолютни стойности става напълно ясно, че един пазар, който се крепи на около 10 милиона души в Гърция не може да окаже решаващо значение върху експорта на страна от 80 милиона души.

7. Мит седми: Германия принуждава Гърция да купува военни съоръжения и програми от нея. Гърците харчат около два милиарда евро средно за въоръжение на година. От тях 20% отиват в германските военни предприятия или средно около 400 милиона евро. От друга страна паричните потоци от Германия към Гърция са много по-големи. Един пример за това са европейските субсидии за Гърция, които главно идват от джобовете на германските данъкоплатци и според данните на Eurobank EFG те достигат 203 милиарда евро за последните 30 години. Европейските средства не са дадени на Гърция по симпатия, а като част от по-високия интерес на страните в съюза. Как те обаче са били оползотворени е друг въпрос.

Категории: ПолитикаИкономикаПазари гръцки митове криза финансова помощ Китай Русия
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus