Галерия

1

Нивото на гръцките заплати остава основен проблем за местното правителство. Брюксел и големите международни корпорации упражняват натиск за допълнително намаляване на минималната работна заплата в Гърция. Основният довод на корпорациите е, че щом страна е мъчена от висока безработица, правителството не трябва да слага препятствия пред създаването на нови работни места, като задължителна минимална работна заплата. От друга страна финансовата криза в Европа и загубата на конкурентоспособност накара лидерите на Стария континент да предприемат мерки за понижаване на производствените разходи, като започнат от заплатите.

“Стратегията на Европейската комисия в последните година и половина-две е да се намали цената на труда във всички европейски страни, за да се увеличи конкурентоспособността на европейските предприятия пред конкурентите им от източна Европа и Азия”, казва Мария Даманаки, която е европейски комисар по темите на морското дело и риболовството пред радио Вима ФМ.

Министърът на икономиката и развитието в Гърция Костас Хадзидакис се срещна миналата седмица с управителните директори на 11 от най-големите международни компании, които развиват дейност в Гърция. Осем от единадесетте мениджъри са се обединили около идеята, че 250-300 евро заплата за почасова работа може да създаде нови работни места. “В страна, в която безработицата при младежите е достигнала невероятни нива, не виждам защо трябва да се поддържа минимално ниво на работната заплата. Дайте ни възможност да назначим млади хора с по-ниско заплащане, за по-малко часове и за по три-четири дни в седмицата работа”, призовава изпълнителният директор на Barilla Hellas Георгиос Спилиопулос.

Минималната заплата за младежите до 25-годишна възраст беше намалена през 2012 на 510 евро на месец от 740 евро до средата на миналата година. Минималната заплата над тази възрастова граница бе установена на 586 евро на месец. Проучване на GRReporter показа, че много компании вече прилагат много по-гъвкаво закона за трудовото право. Младеж на 23 години, завършил информатика работи в телекомуникационна компания на шестчасови смени пет дни в седмицата и получава 280 евро. “Напуснах работата, защото заплата ми стигаше само, за да се придвижа до работното място и обратно. С допълнителни разходи през деня, ми струваше по-скъпо да работя, отколкото да остана безработен”, коментира младежът.

От своя страна бизнесмените настояват: “Гръцкият пазар умира. Средствата, които бяха обещани за реалната икономика така и не дойдоха. Ние трябва да се конкурираме с цените на изток. Предлагаме една идея, с която ще може незабавно да се намали абсолютната стойност на безработицата и то главно при младежите, особено в период, в който чуваме все по-често 'искаме каквато и да е работа за каквито и да е пари'”.

Друг проблем, който бизнес кръговете настояват да се реши е намаляването на времето за предупреждение при уволнения. В момента този период е от три до шест месеца, което според представителя на Nestle-Гърция Раумонд Франке е абсурдно дълъг период за управлението. Обезщетението, което служителите получават, ако не се спази срока за предупреждение е два пъти по-голямо, отколкото ако работодателят информира официално за уволненията половин година по-рано.

Държавното управление е готово да преразгледа темата за намаляване на срока на предварителното уведомяване преди съкращения на работни места в частния сектор, но за нивото на заплатите засега отказва да преговаря. Последните промени в трудово-правното законодателство станаха причина за повишаване на социалното напрежение. Допълнителни съкращения през 2013 могат да предизвикат ескалация на протестите и насилието, оценяват местните анализатори и отчитат, че темата за новото на заплатите трябва да бъде оставена на заден план за известно време. Въпреки лобирането на големите корпорации, Хадзидакис остава категоричен: “Правителството вярва, че нивата на минималната заплата не могат да паднат допълнително”. Разбира се, последната дума в гръцката политика ще дойде от кредиторите на страна, които тази седмица са отново в Атина за поредната проверка на изпълнението на оздравителната програма.