Галерия

1

Дни след подписването на двустранната спогодба между Гърция и Финландия за гаранции срещу участието на скандинавската страна във втория спасителен план за Гърция тя се превръща в прецедент, който може да има отрицателни последствия за стартирането на финансовата помощ. Във Виена министърът на Финансите на Австрия Мария Фектер заяви пред журнлисти, че желанието за гаранции на държавите от еврозоната трябва да се обвърже с въвличането на частния сектор на съответната страна във финансовото спасяване на Гърция.
    “Това, което иска Финландия означава, че ние, останалите страни ще трябва да участваме с повече капитали, за да се дадат гаранции на Финландия. Това е неприемливо за Австрия, която трябва да бъде третирана наравно с останалите страни”, са точните думи на Мария Фектер. Според нея ако всички страни започнат да искат гаранции, спасителният план никога няма да се осъществи. “По тази причина предлагам гаранциите да се обвържат с участието на частния сектор. Австрийските банки и застрахователни компании имат ограничен брой гръцки държавни облигации и затова ние трябва да получим гаранции. Страните, които са закупили много гръцки бонове трябва да осигурят тези гаранции”, предлага тя.     Така реагира австрийският финансов министър на опита на Финландия самостоятелно да си осигури гаранции в брой за заема, който ще даде на Гърция.  Вчера и Холандия и Словакия поискаха подобни гаранции за заемите, които се налага да отпуснат на банкрутиралата Атина. В Брюксел говорителят на комисаря по финансовите въпроси Оли Рен призова днес страните от еврозоната да не отправят повече исканиа за гаранции, че закъсалата средиземноморска страна ще си върне някога заемите. “В компетенциите на правителствата от еврозоната е да решат дали двустранната спогодба между Атина и Хелзинки противоречи на решенията на срещата на върха от 21 юли. В подписания документ се казва, че “където е необходимо” ще се сключват двустранни спогодби за гаранции”, заяви Амадеус Алтафаз.
      Според гръцкия финансов министър Евангелос Венизелос двустранната спогодба не бива да изненадва никого, тъй като необходимостта от нея е записана в протоколите на срещата на върха от 21 юли. “В протоколите също така е записана и реакцията на същите тези страни, които още тогава казаха, че ако се подпише документа с Финландия, и те ще искат подобни гаранции”, заяви той. Според Венизелос важното е правителствата от еврозоната едно по едно да ратифицират спасителния план за Гърция, което той очаква да стане в рамките на година. А двустранната спогодба е била неизбежна, тъй като без нея Хелзинки нямало да се съгласи да участва в спасителния план.
    Договорката с Финландия предизвика и бурни вътрешни реакции в Гърция. Говорителят на опозиционната Нова демокрация Георгиос Михелакис определи като “любителски” действията насоциалистическото правителство. Той съобщи, че Евангелос Венизелос е помолил президента на Нова демокрация да се намеси и да разговаря с финландския премиер, който също е член на Европейската народна партия. Още по-категоричен в оценките си беше президентът на крайнодясната партия ЛАОС Георгиос Карадзеферис, който обвини правителството на ПАСОК, че с двустранната спогодба само е минирало финансовата помощ за Гърция и на практика води Европа към разпадане.
    На този политически фон атинската борса продължи да се срива и индексът й достигна поредният исторически минимум от 958 пункта. Необезпокояван от никого spread-показателят на гръцките ценни книжа хвръкна до 1449 базисни пункта.