Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Медиите бойкотират реформаторските сили в Гърция

27 Март 2013 / 17:03:19  Анастасия Балездрова
3354 прочитания

Три години след подписването на първия меморандум за икономическа помощ в Гърция са се променили много малко неща. За реформите се говори много повече, отколкото се прави, политическите крайности стават все по-силни, а насилието към имигрантите, които Златна зора провъзгласи почти за виновници за кризата расте непрекъснато.

За кризата, реакцията на Европа, политическата сцена в Гърция и мястото на реформаторските сили в нея GRReporter разговаря с професора по икономика в университета Пандио и заместник-председател на партия Драси Антигони Лимбераки.

Г-жо Лимбераки, смятате ли, че политиката на правителството за имигрантите се движи в правилна насока? Истината е, че по улиците не виждаме толкова много, колкото преди. Решен ли е донякъде този проблем?

Проблемът с имиграцията никога не може да бъде решен напълно. Но може да се облекчи, да се подобрят условията за самите имигранти, а страната, в която емигрират може да има полза от тяхното присъствие. Всичко това може да стане възможно при съществуването на реалистична и дългогодишна позиция за постигането на взаимна полза от имиграцията.

Смятам, че по-малкият брой имигранти по улиците се дължи на страха им. Проявите на неприязън срещу тях са много по-чести, отколкото в миналото. В различни райони на Атина, както и на определени места в цялата страна Златна зора почти е успяла да убеди, че за кризата са виновни именно те – най-слабата част от обществото, която не може да отвърне на нападките и да се защити.

Със сигурност е спаднал броят на имигрантите, които идват. Те не решават да заминат “на сляпо”, заминават за държави, където има работа. В същото време онези, които вече са се установили в Гърция не я напускат, поне не толкова много, въпреки очакванията на някои политици, че кризата ще принуди всички имигранти да заминат. Те не си отиват, защото се опасяват, че няма да успеят да се върнат обратно, точно защото познават трудностите на този път. Втората причина е, че децата им са ученици и не искат да нарушат плановете на семейството. Третата е, че въпреки кризата перспективите им в Гърция са по-добри, отколкото в родината им. И четвъртата е оптимизмът на силно трудещите се хора, че в даден момент бурята ще премине и в даден момент ще възникне отново нужда за работна ръка. Мисля, че са прави. Колкото по-строга е политиката към имигрантите, толкова по-малко от тях си отиват, когато загубят работата си, защото се опасяват, че няма да могат да дойдат отново. Това на практика създава точно обратния ефект спрямо стремежа на политиците, които мислят, че ако упражняват строга политика ще принудят имигрантите да си отидат. В действителност те ги ограничават в страната, въпреки че вероятно биха искали да заминат, стига обаче да имат перспективата да се завърнат отново.

В момента политическата система се затруднява да се справи с кризата и на практика липсва стратегическо мислене за имиграцията. Предприемат притеснителни действия като полицейските “чистки” в центъра на Атина с цел да успокоят обществения гняв, без да са сигурни, че ще имат резултат. Използват ги по-скоро като комуникационни машинации.

Последва стъпка назад във връзка с даването на гръцко гражданство на децата на имигрантите. Това е много по-сериозно, отколкото изглежда, защото във всяко второ поколение съществуват много случаи на потенциален успех. Следователно с тази политика на практикаправим собствената си страна по-бедна на хора, които биха могли да дадат много неща и на себе си, и на страната, в която ще живеят в бъдеще.

Съществува една дискусия да “внасяме” само хора с професии, които са ни необходими. Това е глупаво. Да предположим, че днес знаем, че са ни нужни например 5 инженери.Това, което не знаем е какви ще станат техните деца, които ще се родят тук или ще доведат малки със себе си. Това е истинското богатство и големият подарък на имиграцията, който гръцката политическа система отказва да разбере по много късоглед начин.

На европейско ниво провеждал и се правилна политика спрямо имигрантите от трети страни?

На европейско ниво съществуват почти всички проблеми, които поражда политическото късогледство и на гръцката политическа система. Всяко отпускане на условията за приемане на имигранти е изключително непопулярно.

Но някои “по-сериозни” държави от гледна точка на определянето на бъдещите им нужди като Германия например, планират приема на много голям брой имигранти през следващите години. Правят това в полза на своята икономика. И докато в общата дискусия за имиграционната политика пасуват, но за собствената си страна обявяват програми за много големи премествания на население. В някои случаи говорим за милиони хора през следващите пет години. Просто защото имат нужда от тази работна ръка.

Категории: Политика реформаторски сили Европейски съюз имиграция Антигони Лимбераки криза
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus