Галерия

1

Говори се и за промените в банките. Между другото, в доклада се твърди, че ролята на финансово-кредитния сектор е от жизнено важно значение за възстановяването и че след програмата за рекапитализация на банките те трябва да са в състояние да подкрепят едно постепенно увеличаване на кредитирането- нещо, което може да се случи и при връщане на вложенията в гръцките кредитни институции. Отбелязва се, че дори и малкият принос на гръцките банки в обществения дълг на страната ще допринесе за по-бързото им завръщане на паричните пазари.

Един от важните проблеми, както се отбелязва, е да бъде сигурно, че големият дял на държавните капитали няма да предизвика неоправдана намеса на правителството в банките.Според доклада, опитът на Гърция с банките, които функционират под държавен контрол е беден и се изисква засилена рамка на управление, силен надзор и главно- много бързо повторно приватизиране на четирите добри банки.

Основен приоритет за банковата система, както се отбелязва, е преобръщането на течението на необслужваните заеми. Подчертава се и необходимостта възможно най-скоро да се въведе една цялостна рамка за заздравяване на частния дълг. В тази рамка се приветства решението на гръцките власти да приложат рамка за справяне с незаслужените задължения на домакинствата.

В доклада се подчертава, че за да продължи в бързи ритми възстановяването на гръцката икономика  ще трябва да се задълбочат структурните реформи, да се възстанови износът, да се улесни привличането на инвестиции, да се подобри бизнес климатът и да се ускори процесът на приватизация.

Подчертава се становището, че възстановяването на развитието си остава главната предпоставка за да успее Гърция да продължи напред. За периода 2010-2012 се отбелязва, че много по-дълбокият от очакването спад се дължи главно на постепенната загуба на доверие, върхът на която са били слуховете за излизане на страната от еврозоната, както и непрекъснато увеличаващата се политическа несигурност, за която е било все по-явно, че не съществува политическа воля за противопоставяне на установените интереси и за прилагане на реформите. Според доклада, всичко това се съчетава с драматично свиване на инвестициите.

Що се отнася до перспективата за намаляване на дълга, от МВФ се основават на два въпроса- засилване на доверието до изискваните нива с цел да се увеличат инвестициите, и обвързване на европейските партньори за жизнеспособността на дълга, за да остане програмата в сила и дългът да падне значително под 110% от БВП до 2022.