Галерия

1

Фактът, че привържениците на държавната намеса във всички сфери на обществения живот в Гърция са неизмеримо повече от противниците на тази идея е неоспорим. Трудностите, с които се прокарват дори минимални реформи и най-вече неспособността, а и нежеланието на правителството да намали решително броя на излишните държавни служители са само част от доказателството за това.

Шест години след началото на най-тежката икономическа криза в страната след завръщането й към демократичния начин на управление, либералните идеи продължават да са чужди на повечето гърци. Либерализирането на пазарите, приватизациите на държавни предприятия и намаляването на раздутия държавен сектор се отхвърлят от огромна част от обществото, независимо дали на изборите тези хора гласуват за леви или десни партии.

На какво се дължи това? Отговор на този въпрос дадоха трима от авторите на новоиздадената книга „Пазарната икономика под микроскоп” по време на представянето й в Института по дипломация и международни отношения към Американския колеж в Атина.

На задната корица на книгата се посочва: „…В Гърция са отпечатани куп икономически и политически анализи с лява насоченост, написани от повече или по-малко значими автори. Книгите, в които се анализират функциите и предимствата на пазарната икономика обаче са много малко. Показателно е, че творбите на най-значимите икономисти и теоретици на либерализма като Хайек и Фридман се превеждат и издават на гръцки език със закъснение от 45 години”.

Според почетния професор по икономика в Атинския икономически университет Георгиос Битрос основните причини са три. „Първата е, че в продължение на толкова години в Гърция не се намери един харизматичен политически лидер, който да приложи политики, основани на тези идеи”. Битрос все пак посочи, че според него единственият гръцки премиер, който се е опитал и донякъде е приложил либерални политики в някои сектори е Константинос Мицотакис.

Втората причина, която икономистът изтъкна бе парадоксът, че представителите на бизнеса, които биха имали най-голям интерес от внасянето на либерализма в икономиката са най-големите им противници. „Говоря например за Асоциацията на гръцките индустриалци. Те се противопоставят на либерализирането на пазара и защитават наложените от държавата регулации, за да не допуснат нови играчи. Дори Институтът за индустриални изследвания, който учредиха непрекъснато се оглавява от почитатели на държавната намеса в частния бизнес”, посочи той.

На трето място икономистът постави въпроса с образованието. „Училищата и университетите са препълнени с учители и преподаватели – привърженици на доктрината, че държавата трябва да се намесва директно в икономическия и социалния живот. Дори частното образование в Гърция, в същността си е държавно. По този начин в съзнанието на гражданите се формира разбирането, че това е правилният начин на развитие от много ранна възраст. При тези условия либералните идеи трудно могат да си намерят място впоследствие”.

Но въпреки тези ключови препятствия за разпространението на либералните идеи Битрос посочи, че е оптимист по отношение на прилагането им в Гърция, „тъй като това е единственият начин страната да излезе от кризата. Този процес протича изключително бавно и трудно, но в определен момент ще даде резултати, най-вече под натиска на представителите на кредиторите”, заяви той.

Според адвоката Костас Христидис реформите в Гърция ще продължат да се прилагат с доста голяма трудност, поради силния политически и обществен отпор. По думите му за да се задействат промените е необходима коренна промяна в начина на функциониране на институциите, което предпоставя промени в лидерството.

„Когато се озоват в чужбина гърците спазват правилата и действат според тях. Поведението им е съвсем различно с това, което имат докато се намират в Гърция. Какво е различното в чужбина? Действащите институции. Затова смята, че промяната трябва да започне от тях и най-вече от политическото ръководство”.

За адвоката Тасос Аврантинис гръцките политици в голяма степен са действали като посредници за прокарването на интересите на различни професионални групи. „Както виждаме тези дни най-сериозен е отпорът сред назначените с политически протекции. Те са категорично против това работата им да бъде оценена и имат подкрепата на някои от кметовете и дори на областната управителка в Атика, които отказват да предоставят данните на министерството на административната реформа”.

Според Аврантинис през последните години някои либерални идеи все пак са били приложени, а други намират мястото си в гласуваното от парламента законодателство. „Проблемът в Гърция обаче продължава да е прилагането на реформите. Приемането на законите не е достатъчно”, допълни той.

Тримата автори на книгата изразиха оптимизма си, че излизането от икономическата криза ще е това, което ще наложи толкова непопулярните до днес в Гърция либерални идеи.