Галерия

1

Три и половина години след като подписа меморандума за финансова помощ с Международния валутен фонд, Европейския съюз и Европейската централна банка Гърция не е същата страна. Тя вече се управлява от коалиционно правителство, в което участват заклетите до 2012 „врагове” Нова демокрация и ПАСОК. По ирония на съдбата отговорността за спасението на Гърция от фалита се падна двете партии, които я управляваха през последните 40 години.

От няколко месеца насам премиерът Андонис Самарас, финансовият екип на правителството и водещи икономисти твърдят, че в края на годината Гърция ще отчете малък, но все пак някакъв първичен бюджетен излишък. По думите им това е първият знак, че гръцката икономика започва да се съвзема след 6-годишна рецесия. Кабинетът получи и приятелски потупвания по рамото за усилията си, но въпреки европейската подкрепа на политическо ниво, застоят в преговорите с представителите на кредиторите показва, че оздравителната програма не върви както трябва.

При всяко посещение на надзорната тройка изпъква неспособността и нежеланието на правителството да проведе структурните реформи, които са животоспасяващи за икономиката на страната. Въпреки че бяха направени няколко опита, никоя от затворените професии не бе напълно либерализирана, за приватизациите предимно се говори, а смаляването на раздутия държавен сектор се оказва непреодолимо препятствие за управляващите. Преди известно време стана ясно, че въпреки въвеждането на единната щатна таблица, заплатите в различните институции и държавни предприятия продължават да са в пъти по-високи. Належащите съкращения на ненужен персонал остават все още само на хартия. Показателен е фактът, че дори терминът предизвиква ужас в кабинета, който използва вместо него други като например „режим на мобилност”. Правителството не успя да се справи със задачата да уволни 2 000 държавни служители до края на годината, затова съмненията, че ще може да уволни 12 000 през 2014 са повече от основателни.

Логично възниква въпросът как при тези обстоятелства кабинетът все пак е успял не само да уравновеси бюджета, но и да постигне първичен излишък. Отговорът е: С данъци, които следващата година ще бъдат още по-високи.

В същото време финансовият министър Янис Стурнарас заяви, че данъчното облагане в Гърция не е прекомерно и с това си навлече гнева включително на депутатите от Нова демокрация. Дора Бакояни заяви в парламента, че трябва да бъде сложен край на постоянното налагане на нови данъци. „Ако това е една временна мярка, можем да го приемем като една позиция. Но ако смятаме, че няма прекалено налагане на данъци и, че можем да наложим и други, нещата са наистина сериозни”. Както посочи, „данъкът върху недвижимото имущество бе увеличен осемкратно и средната класа е на път да рухне. Платежоспособността отдавна намаля и съвсем скоро ще изчезне съвсем”.

Финансовият министър обаче остава твърдо зад позицията си. „В обобщени стойности данъците в Гърция не са прекомерни. През 2012 те бяха 22,8 на сто от БВП, докато средната стойност за Европейския съюз е 25,7 на сто”, каза Стурнарас и все пак допълни, че тежестта не е еднаква за всички гърци. „Коректните данъкоплатци поемат по-голямата част от тежестта в сравнение с онези, които системно не плащат задълженията си. Хората на заплата и пенсионерите са тези, които се отзовават, а други не плащат”.

Един от най-спорните данъци е имотният, който се очаква да бъде удвоен през 2014. По всичко личи, че правителството ще се затрудни да осъществи целта си да увеличи приходите от него, след като собствениците на имоти са решени да се преборят с него по всички законни начини. От Гръцката федерация на собствениците на имоти вече съобщиха, че ще подадат искове срещу данъка в гръцките и международните съдилища. Организацията посочва, че новият удвоен данък нарушава конституцията и собствениците на имоти нямат обективната възможност да го изплатят. „Това се отнася особено за онези, чиито имоти се намират в зони с прекалено високи обективни оценки и са останали без наематели за дълго време”.

Кампания срещу прекомерното данъчно облагане на недвижимото имущество води и извънпарламентарната партия Драси.

В опита си да подкрепи позицията на финансовия министър, главният секретар на службата за държавните приходи Харис Теохарис  определи данъка върху недвижимото имущество като „ляв данък” и предизвика ред критични коментари.

„Имотният данък е един „ляв” данък, който се гласува от привърженици на Десницата, бих допълнил”, бе реакцията на бившия председател на Драси и министър на икономиката и финансите (1990 – 1993) Стефанос Манос.

Още по-разобличаващ бе коментарът на друг популярен в социалните мрежи член на либералната партия Костас Лимбуридис: „Г-н Теохарис, всички данъци са леви. Терминът „либерален данък” е оксиморон, подобно на израза „комунистически рай”.