Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Купата на Спирос Луис в музея на Акропола

29 Август 2012 / 14:08:27  GRReporter
5116 прочитания

Анастасия Балездрова
От днес и за една година купата, получена от победителя на маратонското бягане по време на първите съвременни Олимпийски игри в Атина през 1896 ще бъде изложена в музея на Акропола. Трофеят на Спирос Луис е изложен в приземния етаж на музея, преди началото на експозицията и не е необходимо да бъде закупен билет, за да бъде видяна.
Преди наколко месеца внукът на олимпиеца, който носи неговото име бе обявил скъпата семейна реликва за продажба на търг в аукционната къща „Кристис” в Лондон, поради финансови проблеми. Тогава новината предизвика обществени реакции, а общината в предградието Маруси – родно място на Спирос Луис започна кампания за събиране на средства, за да я откупи.
Ден след спорния търг благотворителната фондация, основана от известния гръцки корабовладелец Ставрос Ниархос обави, че е откупила купата срещу малко повече от 600 000 евро.
„Купата на Спирос Луис е част от гръцката история и култура. Чрез изложбата фондацията ни цели да представи нейната символика и гръцкия дух в целия свят. Затова каним всички да посетят музея на Акропола и да се възхитят отблизо на едно от най-големите произведения на съвременните Олимпийски игри и да се вдъхновят от неговата символика: съревнованието, победата и в крайна сметка надеждата за едно по-добро бъдеще”, посочи председателят на управителния съвет на фондацията Андреас Дракопулос.
Купата на Спирос Луис е уникална, не само защото тя е единствената по рода си награда, връчвана някога на Олимпийски игри. Всъщност дори и за първите съвременни Игри човекът, който е имал идеята за тяхното възобновяване – френският барон Пиер дьо Кубертен е въвел правилото победителите да се награждават със сребърни медали, маслиново клонче и грамота. Златните медали са били въведени по-късно.
Тя е била дадена на победителя на маратонското бягане, което първоначално не е съществувало в списъка със спортовете. Идеята за утвърждаването на най-емблематичната за Олимпийските игри дисциплина принадлежи на френския интелектуалец Мишел Бреал, който успява да убеди приятеля си Пиер дьо Кубертен да я осъществи.
Идеята на Бреал е почивала на мита, според който през 496 пр.Н.е. Фидипид пробягал разстоянието от Маратон до Атина, т.е. около 42 километра, за да съобщи за загубата на персите по време на битката в Маратон. Когато стигнал той извикал „Победихме” и издъхнал от изтощение. Херодот - основният източник на информация за гръцко-персийските войни споменава Фидипид (или Филипид) като вестоносеца, изпратен от атиняни до Спарта, за да поиска помощ. За тази цел той изминал по 250 километра, за да отиде и да се върне обратно. Но Херодот не пише никъде за вестоносец, изпратен от Маратон до Атина, а посочва, че атиняните са се завърнали в града през същия ден, за да го предпазят от евентуално нападение от страна на персийския флот.
Независимо от това обаче значението на битката при Маратон продължило да расте от историческа гледна точка, но и от страна на нейния символизъм. Водещата сред изследователите на класическия период на Древна Елада версия е, че победата на гърците не е означавала, че Атина е спечелила войната, а че е част от редица събития, довели до елиминирането на персийската опасност.
В  началото на 19-и век митът за Фидипид се появява отново и вдъхновява скулптори и поети. Тогава Мишел Бреал е запленен от идеята за създаването на дисциплината маратонско бягане и Пиер дьо Кубертен я приема, въпреки че  организирането й по онова време е било доста трудна задача. За тази цел се променя и мястото на финала. Първоначалният замисъл на Мишел Бреал бил маратонците да финишират на хълма Пника в подножието на Акропола, където според мита е пристигнал Фидипид, за да информира събранието на атиняни. Но по обективни причини организаторите на първите съвременни игри решават финалът да бъде в последния ден на игрите на стария Олимпийски стадион Калимармаро.
Купата на Бреал е малка, с височина от 15 см. Тя е направена от сребро и върху нея са изваяни растения, птици и насекоми, които напомнят за блатата в района на Маратон. Върху нея е изписан на гръцки език следният надпис:
„Олимпийски игри
1896
Маратонско бягане
Предаде Михаил Бреал”
Новината, че се въвежда дисциплината, която свързва директно тогавашните гърци с историческото им минало предизвиква огромен интерес. Десетки младежи се записват за участие в двете предварителни маратонски бягания с цел да си осигурят участие на Олимпийските игри. От 85 в крайна сметка участват 35-ма. Никому неизвестният тогава носач на вода от село Маруси Спирос Луис се класира пети. Това дава надежди на гърците, че все пак могат да спечелят в една толкова тясно свързана с историята им дисциплина, след като са знаели, че спортистите им са нямали големи шансове срещу добре подготвените американци, англичани, французи.
Първият маратон се е провел на 10 април 1896 (22 март по старото летоброене). Спирос Луис пази силите си по време на по-голямата част от пробега. До 32-я километър той е пети, след което започва да взема преднина. Три километра преди финала той оглавява групата и финишира с време 2:58:50. Когато влиза в стадиона новината, че победителят е грък вече е достигнала до трибуните. Развълнуваните принцове вдигат първия маратонец на ръце, за да го отведат при краля, който го приветства.
Самият Мишел Бреал не е имал възможността да присъства на награждаването, но в писмо до Димитрис Викелас-  член на организационния комитет на Игрите той пише, че провъзглася бъдещия победител за носител на класическата гръцка традиция, независимо от неговата националност.

Категории: Спирос Луис маратонско бягане купа първи съвременни олимпийски игри фондация Ставрос Ниархос
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus