Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Културният туризъм живее в епохата на 80-те години

27 Април 2014 / 15:04:20  GRReporter
916 прочитания

 Гърция е богата на културно наследство, но страда от остарялата политика по използването му. Проучване показа изоставане на приходите в сравнение с други страни и мерки, с които да се привлекат туристи.

През 2012 Съюзът на туристическите фирми в Гърция изпрати проучването до министерството на културата. В него се показва как може да се реорганизира използването на туристическите обекти, които през 2011 са донесли по-малко от 3 евро на посетител. Реакцията на министерството – нулева. Така и през 2013 приходите от посетителите са ниски.

Според изследването на фирма Макинзи общо средният приход от посетител в Гърция през 2011 е само 6,1 евро срещу 19,7  евро средно в Европа.

Археологическите обекти днес се управляват от Фонда за археологически приходи и ресурси. Това е организация, създадена през 1977, при условията на онова време. Той се разпорежда с билетните каси и магазини, производството на реплики, има и 2 лаборатории, управлява и заведенията на обектите и в музеите, без дейността му да се ограничава само с това. Резултатът? Ужасен.

Цифрите говорят сами. Например, 86% от приходите от туристически обекти и музеи в Гърция дори и днес, идват  от входните билети (електронния билет е нещо непознато). В Англия например, този процент (от приходи от билети) покрива само 26% от приходите, а във франция още по-малко.

Какво се случва там? По-голямата част от приходите идва от магазините. В Гърция, през 2011 от продажбите в магазините на обектите идват само 0,2 евро. Във Франция сумата е 6,5 евро.

Тази разлика се обяснява с факта, че стратегията – ако изобщо има такава- на ръководителите на гръцките обекти не се опира на „преживяването” на всеки посетител чрез посещаването на един обект, а на „експонат/откритие”. Само че този възглед съответства на логиката на 1980, и от много години е изоставен в Европа.

Тук трябва да се поясни, че частната организация на туристическите фирми не предлага закриване на държавния фонд. Подобни организации навсякъде са държавни. Какво предлага?  Да е с по-различна структура, която ще се опира на:

• на продукти и услуги. Тук могат да се включат многообразна политика относно билетите (в мрежата, чрез абонамент или издаване на годишен билет, както и поли-билет с различни цени), в съчетание с пакети на дарения, създаване на членове, коренно подновяване на продуктовата политика, с много и различни продукти, които ще се разпространяват и по електронен път.
• обща политика на промотиране- и чрез частни канали- с използване на интернет. Днес повечето страници на обектите са остарели, без да са интерактивни,  и да предлагат преживяване, не заради фонда, а заради една друга архаична организация, която беше закрита.
• на подобряване на преживяването на посетителите с назначаване на мениджър на цялостното управление на посетителя, непрекъснат контрол на удовлетворяването на посетителите и квалифициране на персонала.

Увеличаване на приходите

Съюзът на туристическите фирми смята, че приходите от културното наследство могат да надминат 300 милиона евро в рамките на пет години, с увеличаване  на приходите от билети на 130 милиона евро от 41 милиона, колкото са днес, от продукти- от 1 милион днес на 95 милиона, от услуги- от 3 милиона на 50 милиона, от абонаменти- от нула на 20 милиона, от спонсорство на физически лица- от 3 милиона на 20 милиона.

Тези структурни промени трябва да са подкрепени от 20-30 души, които да разгърнат фонда и да презентират нови дейности. Днес във Фонда има административна дирекция, дирекция по печата, дирекция за поддръжка на сградите. Само че техните служители не се занимават с това как да се увеличат приходите, и са доволни археологическите обекти да се поддържат и да се показват. Френската подобна организация има 6 канала за продажба на билети по интернет, телефона, факс, мел или по класическата поща, както и по електронни магазини, супермаркети.

Забравете отливките, дойдоха apps

Билетът за Версай е 18 евро, в Колизеума- 12 евро, в Прадо и Лувъра- 12 евро, в Микена- 8 евро, в Националния археологически музей – 7 евро, а в Музея на Акропола- 5 евро. Тоест, гръцките са по-евтини, защото страната, застинала в политиката на 80-те, изпусна всички влакове.

Какво предлага проучването? Намаляване на отливките/репликите, които днес са над 300, на 50 или най-много 100, на базата на данни за търсенето и посещаемостта на обектите. Тоест да останат на пазара най-търговските. Да се развият дигиталните разходки из обектите и използването на apps за смартфони. Такива преди олимпиадата през 2004 е имало за Олимпия, но вече не функционират.

В същото проучване се задават въпроси относно какво знаят посетителите или вероятните посетители на Гърция като културна дестинация. На базата на данни от 2008 42% я познават, 22% са я посещавали, но само 12% е вероятно да се върнат. Съответните проценти в Испания са  43%, 23% и 20% и в Италия 47%, 25% и 23%. Във Франция (но извън Париж) са34%, 15%, 14%, а в Египет-47%, 19%, 15%. От конкурентните дестинации само Турция има нисък процент на осведоменост- 19%, нисък процент посещаемост (6%)  и още по-нисък на онези, които искат да се върнат (3%).

Категории: културен туризъм изоставане приходи билети услуги
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus