Галерия

1

Ясен план за приватизация на Националната електрическа компания ДЕИ, решение за кредитите на “червено” и конкретни мерки за борбата с корупцията са трите основни условия, за да продължи помощното кредитиране към Гърция от Европа и Международния валутен фонд. Това са главните условия, които Гърция трябва да изпълни в следващите седмици, за да получи 3,3 милиарда евро през юни.

Новината съобщи представител на Европейската комисия, който пожела да остане анонимен, докато говореше пред чуждестранни журналисти в края на тази седмица. В същото време средиземноморската страна получи поредния транш от 4,2 милиарда евро, за да покрие задълженията си по външния дълг.

“Данните за развитието на гръцката икономика от първото тримесечие на тази година са по-добри отколкото очаквахме”, казаха от Европейската комисия. Външните кредитори отбелязват, че въпреки дълбоката рецесия Гърция е успяла да намали значително бюджетния си дефицит. От 2014 се очаква слаб икономически ръст, ако няма нови спънки в изпълнението на програмата.

Едно от слабите места на гръцката програма е бавното задвижване на приватизациите. Представителят на Европейската комисия подчерта, че продажбата на държавните активи зависи от офертите, които външните инвеститори предлагат. Политическата нестабилност миналата година изигра решаваща роля за забавянето на приватизациите в страната. Днес коалиционното правителство вдъхва повече доверие в чуждестранните инвеститори, което даде шанс да се осъществи и първата стратегическа приватизация - продажбата на 33% от държавния тотализатор ОПАП.

Европейският технократ смята, че сега приватизационната програма започва да се движи със задоволителна скорост, но все още съществуват пречки за отстраняване. Това са главно проблеми със собствеността на публичните недвижими имоти, 1000 от които трябваше вече да са предложени за пазара, но се бавят поради административни проблеми. Либерализацията на енергийния пазар е следващият ключов момент в реформата на местната икономика.

От Европейската комисия посочват, че все още има държавни служители, които редовно отсъстват от работа без задоволителна причина. Други са заели позиции без да отговарят на нужните критерии или са предоставили фиктивни документи, за да бъдат назначени на определени длъжности.

Друг голям проблем остава реформата в публичния сектор. От комисията посочват, че все още има държавни служители, които не ходят на работа редовно без задоволителна причина. Други са заели позиции без да отговарят на нужните критерии или са предоставили фиктивни документи, за да бъдат назначени на определени длъжности, казват от комисията.

“Не разбираме, защо тези хора все още не са уволнени. Всеки един от тези държавни служители не трябва да заема позиция, която може да бъде спечелена от млади, амбициозни и добре обучени кадри, които да си изпълняват отговорно задълженията”, подчерта европейският технократ. В момента тече проверка на персонала в министерствата и големите държавни институции и скоро се очаква поименен списък с лицата, които трябва да бъдат отстранени.

От Европейската комисия настояват Гърция да изпълни задължението за съкращение на 150 хиляди държавни чиновници до края на 2015. От надзорната тройка подчертаха, че до 2012 публичния сектор са напуснали около 80 хиляди държавни служители с помощта на програмите за ранно пенсиониране. Сега остава да се изпълни по-трудната част от оздравителния план, който включва задължителни отстранявания на провинилите се чиновници и тези, които не отговарят на наложените критерии.

В същото време реалният бизнес започва да упражнява все по-голям натиск за намаляването на данъчната тежест върху предприятията в Гърция. По този въпрос, представителят на Европейската комисия заяви, че е добре да има диалог за намаляване на корпоративното данъчно облагане, но правителството трябва да се съобрази възможностите на бюджета. От комисията настояват да се вземат незабавни мерки за подобряване на системата за събиране на приходи и най-сетне да се предприемат по-осезателни действия за борбата с корупцията. Съчетанието от двете ще доведе до повишаване на приходите в държавната хазна и ще подобри допълнително бизнес климата в странта.

“Въпреки, че Гърция вече е близко до зануляване на дефицита, трябва да помним, че това не е целта на програмата. Целта на програмата е Гърция да се създаде първичен бюджетен излишък". Затова според европейските финансисти е още твърде рано да се говори за намаляване на данъчната тежест върху предприятията.

По въпроса за намаляване на ДДС в ресторантьорството от 23% на 13%, представителят от Брюксел подчерта, че темата ще се обсъди по време на следващата проверка на състоянието на гръцката икономика през юни.

Кредиторите първо трябва да се убедят, че финансовото състояние на страната позволява подобна маневра и след това да се прибегне до намаляване на ДДС. “Ако има такава възможност, правителството само ще прецени къде може да оползотвори този излишък – дали ще отиде за подсилването на социалната политика или за борба с безработицата, или за намаляване на ДДС.”

Когато представителят на Европейската комисия беше помолен да коментира мнението на финансови анализатори, че спасителната програма за Гърция всъщност е провал, той заяви: “Всички сме съгласни, че съществуват сериозни проблеми в програмата, но трябва да подчертаем, че Гърция достигна големи успехи както на пазара на труда, така и в областта на конкурентоспособността. Страната спечели 10 позиции в списъка на Световната банка за състоянието на бизнес климата. Направи повече структурни реформи за толкова малко време, отколкото която и да е друга страна в еврозоната. Ще имаме точна картина след края на помощната програма”.