Галерия

1

Вълна от положителни отзиви заля Гърция след публикуването на последния доклад за състοянието на нейната икономика от Международния валутен фонд. GRReporter потърси експертното мнение на директора на изследователския отдел на Института за икономически и индустриално проучвания (ΙΟΒΕ) в Атина Ангелос Цаканикас, който анализира за нашите читатели икономическото състояние на Гърция и даде прогноза развитието в средносрочен план.

Последният доклад на Международния валутен фонд показва, че икономиката на Гърция се стабилизира. Съгласен ли сте с това?

Ако сравним състоянието на страната днес с това преди година, можем да отбележим, че имаше много голяма несигурност за позицията на Гърция, икономическото й състояние и политическата стабилност. Не се знаеше дали ще останем в зоната на еврото и не беше ясно дали има политическа воля, за да продължат реформите.

Тази година една много голяма част от тази неизвестност вече не съществува. Няма дебат “евро или драхма”, програмата за оздравяване на гръцката икономика се прилага както е според договора за финансова помощ и както изглежда структурните реформи започват да се прилагат с по-голям интензитет. Финансовото състояние е значително по-добро, има положителни сигнали от туристическия сектор, а приватизационната програма започна да се прилага на практика.

Това означава, че сме в значително по-добра позиция в сравнение със същия период на миналата година, което ни позволява да сме умерено оптимистични или поне по-малко песимисти за бъдещето на страната.

Казвате, че можем да бъдем по-малко песимисти за бъдещето на Гърция. Кои остават най-големите предизвикателства пред държавното управление днес?

Най-големият проблем, на който трябва да се намери решение е как да се привлекат свежи средства в страната. За добро или за лошо средствата, с които разполагаме сега и ще разполагаме в следващите години са малко и затова трябва да привлечем нови инвестиции. Те ще създадат нови производства и нови работни места, защото в момента безработицата е достигнала изключително високи нива.

Затова незабавно трябва да се проведат реформи, които подобряват правенето на бизнес в страната. Трябва да се преборим с бюрокрацията, с изпълнението на бизнес проектите и с цялостната система, от която зависи развитието на предприемачеството. Това е основното предизвикателство днес пред Гърция. В допълнение трябва да оползотворим по възможно най-добрия начин държавната собственост.

Преди три години се смяташе, че тя ще донесе 50 милиарда евро в държавната хазна. Сега приходите от приватизация не се очаква да надминат девет милиарда евро. Каква според Вас ще е непосредствената печалба за Гърция от програмата за приватизация?

50 милиарда евро не е реална стойност днес, но не е там въпроса. Не трябва да се съсредоточаваме върху сумата, която трябва да получим в началото (in front). Важното е гръцкото управление да направи една много добра сделка, в която съвсем ясно да е описано какви са задълженията на инвеститорите в следващите години, като влагане на средства и развитие на приватизирания бизнес. Положителният резултат идва от стойността на инвестицията, която ще бъде направена, за да се разшири едно приватизирано предприятие, а не толкова от продажбата му на най-високата възможна цена. Може да продадем даден актив на малко по-ниска от очакваната цена, но за сметка на това инвеститорът да се ангажира да отвори нови работни места в страната и да развие един амбициозен инвестиционен план в бъдеще.

Например за продажбата на летището в Еленико се обсъжда много настоятелно каква ще е цената за продажба, но няма данни за това колко пари ще хвърли новия собственик за развитието на обекта.

Кои са най-примамливите обекти за продажба, които Гърция може да предложи в приватизационната си програма?

Със сигурност един от тях е старото летище в Елинико. От стратегическо значение са продажбите на компаниите свързани с природен газ ДЕПА и ДЕСФА. Премиерът вече е планирал посещение в Китай за привличането на нови инвестиции. Като цяло секторите на енергетиката, туризма и инфраструктурата, което включва изграждането на пътища, пристанища и летища са от ключово значение за развитието на икономиката. Проекти в тези браншове могат да превърнат Гърция в централен логистичен център на Европа.

Изглежда, че Гърция хвърля повече усилия, за да привлече инвестиции от арабските страни и Китай. Какво става с инвеститорите от Европа и САЩ?

Не мога да се съглася, че няма инвеститорски интерес от САЩ и Европа. При нас в Института за икономически и индустриални изследвания (IOBE) често ни посещават инвеститори от европейски и американски фондове, които проявяват жив интерес към възможностите за развитие в Гърция. Подобни посещения имахме и миналата година, когато политическата и икономическата ситуация бяха доста по-несигурни. Ако половината от този интерес прерастне в реален инвестиционен проект смятам, че ще видим сериозен приход на средства.

Освен това трябва да отбележа, че ОПАП например не беше даден на китайци. 33% бяха купени от инвестиционен фонд, който има гръцко и европейско присъствие. Компаниите, които управляват обществените води представляват интерес за приватизация от френски фондове.

Докато приватизационната програма бъде изпълнена и започне да дава осезаеми положителни резултати, ще мине време. Какво може да се направи, за да започне да се решава проблема с безработицата? Тя надмина 27% тази година?

Безработицата наистина е един от най-големите проблеми на Гърция. Структурните реформи, за които говорим ще дадат резултат в средносрочен план, но трябва да се заемем незабавно с безработицата. Един от начините е съживяването на няколко големи инфраструктурни проекти. Строенето на пътища не мога да кажа, че е най-добрият модел за икономическо развитие, но все пак е първа крачка.

Всяка нова инвестиция в страната, всеки производствен отдел, който се създава, всяка международна фирма, която решава да направи филиал в Гърция създава нови работни места. Намирам за много положително, че туризмът тази година ще има добри резултати. Това означава, че доста хора, главно от провинцията ще имат работа. Междувременно останалите реформи продължават да се прилагат и очаквам да омекотят ситуацията до края на годината.

Бизнесмените в Гърция негодуват много сериозно срещу тежката данъчна система. Какво трябва да се направи, за да може да се облекчи  облагането на реалния бизнес, но да не се наруши баланса в приходната политика на правителството?

Проблемите на реалния бизнес в страната са два – високи данъци и липса на ликвидност.

Смятам, че в момента, в който започнем да имаме постоянен първичен бюджетен излишък, ще можем да намалим постепенно данъчната тежест върху данъкоплатците и предприятията. Нуждата от това да се намалят данъците е известна и на надзорната тройка.

Много важно условие за дейността на реалната икономика остава и засилването на ликвидността. Затова трябва да приключи рекапитализацията на банковия сектор. През цялото време говорим за създаването на иновации и производство, но докато тези иновации не получат финансиране за развитие, нищо не може да се направи.

Рекапитализацията е в ход. Въпреки това, средствата от нея са насочени да запълнят дупки в балансите на банките след окастрянето на номиналната стойност на гръцките държавни облигации. Те няма да бъдат превърнати в кредити за стимулиране на икономическата дейност, нали така?

Да, това е така, но след рекапитализацията гръцките банки ще добият по-висок кредитен рейтинг, което ще им помогне да се финансират по-евтино от Европейската централна банка. Друго важно условие за нормализирането на отпускането на кредити е възвръщане на депозитите. Не очаквайте да видим разширяване на кредитирането до познатите размери преди кризата. Лесното отпускане на заеми е част от причините, които ни докараха до сегашното положение. Смятам, че след края на лятото дейността на банките и кредитирането на реалната икономика ще се нормализира.

Кои са алтернативните източници на финансиране на търговските банки в Гърция, освен Европейската централна банка?

Гръцките банки се финансират и от международните пазари. За дълго време обаче кредитният им рейтинг беше много нисък и беше много трудно да заемат средства от тях. След като премине повишаването на акционерния капитал и изискваните норми за финансова адекватност бъдат покрити, финансирането от други източници ще бъде по-лесно. Европейската централна банка обаче остава основен източник на средства за търговските ни банки, защото сме част от европейската валутна система. Това не означава, че не можем да намери средства и от другаде.

В последните три години заплатите в частния сектор паднаха приблизително с 35%. Потреблението също се сви значително. Защо цените в страната останаха непроменени?

Това е правилна забележка. Чак тази година виждаме, че инфлацията е нула, което означава, че за първа година от много време цените ще останат непроменени, т.е. няма да се повишат. Спад още не се забелязва.

Гърция е малка страна. В много сектори, предприятията, които действат са малко и няма сериозна конкуренция. От една страна падна потреблението, но от друга страна се повишиха данъците. Това е една от причината, поради която цените не паднаха. Другата е, че в Гърция още с началото на кризата много предприятия фалираха. Нямаше стадий на намаляване на цените, за да се увеличи потреблението. По този начин, на пазара останаха значително по-малко играчи, които успаха да запазят ценовата си политика за известно време, въпреки негативните условия.

Като пример мога да ви посоча развитията в сектора на туризма. Много хотели по островите миналата година не отвориха през летния сезон. Това доведе до спад в конкуренцията и по този начин хотелиерите, които работиха през сезона задържаха цените на сравнително високо. В допълнение не трябва да забравяме, че освен по-високите данъци, се увеличи и цената на енергията, което допълнително възпрепятства спада на цените.

Представителите на надзорната тройка от Европейската централна банка, Европейската комисия и Международния валутен фонд се връщат в Атина за ревизия на гръцката икономика през юни. Какво трябва да е направило правителството за този период?

Основните задачи пред правителството са свързани в момента с преструктуриране на публичния сектор. Възможност за нови мерки като намаляване на заплатите и пенсиите и увеличаване на данъците няма. Той трябва да се реорганизира и дейността му да се подобри. Това не е лесна задача, но все пак е изпълнима. Междувременно трябва да сме приключили с по-голямата част от процеса по рекапитализация на банките и приватизацията да тече по план.

Казвате, че основна задача на правителството в момента е да проведе реформа в държавния сектор. Смятате ли, че трябва да има уволнения на чиновници?

Не съм на мнение, че задължително трябва да започнем да уволняваме държавни служители на всяка цена. Нито смятам, че трябва да запазим всички заети в публичната сфера без значение от степента на полезност, която имат. И двете твърдения са крайни и не са в полза за подобряване на публичните услуги. Ако в някои отдел на държавната администрация има по-голям брой служители, те могат да се преместят в друг отдел с липси, ако покриват нужните изисквания. Ако те не могат да бъдат усвоени от системата, чак тогава да се прибягва до уволнения. В същото време, ако в други служби (както например е в много данъчни управления) липсва персонал, тогава е по-добре да бъдат назначени нови млади специалисти, които са подходящи за конкретната длъжност, за да може работата да се извършва ефективно.

За съжаление нямаме ефективен държавен сектор, без значение от размера му. Качеството на услугите трябва да се подобри и около това трябва да се съсредоточат усилията на правителството.

Питам Ви за уволненията в държавния сектор, защото според договора за финансова помощ с надзорната тройка, публичната администрация трябва да се съкрати със 150 хиляди души до края на 2015?

Този брой вече е достигнат с помощта на програмите за ранно пенсиониране. Надзорнците от Европа и Международния валутен фонд вече дадоха зелена светлина да се правят дори назначения в публичната администрация, там където са необходими нови кадри.

Целта на реформата в държавната администрация не е да удовлетворим надзорната тройка, а да подобрим качеството и ефективността на услугите, които предоставя публичния сектор.

Крайната цел на оздравителна програма е страната да се възвърне на финансовите пазари и сама да осигурява финансиране на икономиката си. Кога очаквате това да се случи?

Когато получим стабилен първичен бюджетен излишък и макроикономиката ни влезе в релси, това ще промени позицията на Гърция пред външните свободни пазари. Бавно и полека към края на 2014 очаквам, че ще се опитаме отново да излезем за финансиране на свободния пазар с малка сума. Може да пуснем три, пет или десетгодишни държавни облигации, за да опипаме почвата и да видим какви лихвени проценти ще ни отпуснат инвеститорите.

В края на помощната програма през 2015 има дупка във финансирането, която все още не е ясно как ще бъде покрита. Затова се смята, че ще е от полза, ако час по-скоро се справим с фискалната консолидация и структурните реформи и пробваме да излезем на външните пазари за кредитиране. Началната форма на програмата предвижда много висок процент на първичния бюджетен излишък през 2015, който достига 4,5%. Това е доста трудна цел и сигурно няма да можем да я покрием. Ще трябва допълнително финансиране. Ако можем да си го набавим сами, би било добре. За тази година предвиждам, че първичните бюджетни излишъци ще бъдат от около 1% от БВП, а рецесията малко повече от първоначално очакваните 4,6%.